Дата на изпращане: 22 Февруари 2008

здравейте всички...аз сам момиче на 16 години и взимам наркотици. дори ми беше трудно да го напиша... моята история сигурно наподобява много други защото наркотиците винаги водят до едно и сащо- скапват ти живота. бях на 14 когато се влюбих в наи страхотното момче на света. ще кажете добре браво супер но не беше точно така.. той беше страхотен в много отшения и отвратителен в други. бяхме заедно известно време но така и не успяхме да се разберем. той постоянно си сменяше настроенията в един момент ме боготвореше а в друг не искаше да ме вижда. говореше че ме обича но ми изневеряваше дори пред очите ми... не знам дори как съм го търпяла... той потъпкваше достоиството ми и в сащото време ме правеше ужасно щастлива. но повратния момент беше на свети валентин когато неговият най добар приятел ми каза че той все още обичал бившата си приятелка и искал да е снея а аз съм била само убиване на време. като чух това просто полудях от мъка. разбирате ли аз го обичах както никога не съм обичала а той се гавреше с мен по най бруталния начин. същата вечер отидох на дискотека с една приятелка. тя видя че не ми е добре и че едва се сдържам да не избухна в плач и реши да ме успокои с... една линия амфетамин. никога няма да забравя тази вечер. в момента в който взех линията всичките ми мъки просто спряха. единствено което ме интересуваше беше музиката да не спира... на следващич ден отново се чувствах добре. сякаш някой с гумичка беше изтрил чувствата ми. но след още 3-4 дни болката взе да се завръща но много по силна от преди. не можех да спра да мисля за него и за това което ми причини а в сащото време се измъчвах от факта че съм се надрусала за да забравя. не можех да повярвам че съм толква слаба и че така лесно съм се поддала. обхвана ме гадна депресия не можех да се понасям. единственото решение беше да се надрусам отново. и го направих. а след това пак и пак и пак. винаги се повтаряше едно и сащо- друсах чувствах се добре а после се депресирах и взимах пак за ми "мине". колко тъпо нали? интервалите взеха да стават все по къси и по къси от 1-2 пъти в месеца минах на 1-2 пъти в седмица. взех да го загазвам в училище, имах отсаствия, оценките ми бяха слаби. станах раздразнителна и асоциална. дразнеще ме всичко и всички. скарах се с предишните си приятели които не друсаха и започнах да се движа с такива като мен. беше толкова отвратително- събирахме се в някой апартамент а масата винаги беше покрита с амфетамин. след това отивахме в някоя дискотека и се въртяхме като луди докато не ни изгонваха кам 6 защото сме останали последни. после си правехме after на който друсахме дори повече отколкото през цялата вечер. за 2 месеца отслабнах с 8кг майка ми не спираше да ме пита защо нищо не ям и защо когато се прибера от дискотека в 4-5 вместо да си легна започвам да чистя прозорците. хахахаха звучи смешно но е ужасно трагично. преди да започна да друсам бях толкова мила и спокойна но нито спомен не беше останал от това момиче. сега бях изнервена, нагла и егоистична. бях като животно дори така наречените си приятели прецаквах щом ставаше думка за дрога. макар че в наркоманските среди това е нещо като обичай- никой на никого не вярва защото всеки може да те преебе. запознах се с най големи отрепки в нашия град. дилърите ми бяха приятели и редовно си правехме "партита" заедно. а повече ми познати знаеха че сам наркоманка и стряняха от мен.
в един момент обаче взех да усещам че работите на вървят на добре и че ако продалжавам така ще затъна тотално. все още имаше шанс да се измъкна от лайната. реших че трябжа даи си хвана приятел който не взима и да си сменя средата и начина на живот. и успях да го направя. намерих си страхотно момче което много ме обича и ме подкрепя в решението ми да спра наркотоците. лошото беше че от старите приятели понякога е трудно да се оттървеш. започнах да го лъша и да друсам пак. е да друсах много по рядко от преди и в много по малки количества но сам го лъгала 8-9 пъти когато съм взимала. не мога да повярвам че го направих. той ми каза че ако взимам ще се разделим а аз май съм готова на това само и само да си направя купона. а то да беше купон като купон - да се въртиш цяла вечер като луд а на другия ден дори да не помниш половината от вечерта. мразя се... искам да спра не разбирам защо не мога. обичам го и искам да съм с него а в същото време го лъжа в очите каква любов е това. затова мили хорица не се захващайте с наркомани- нищо добро няма да ви донесът

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >