Похотливост | Завист | Алчност | Гняв | Фантазии | Сънища | Дрога | Алкохол | Разни
Дата на изпращане: 19 Декември 2007 Вече знам какво е чувството да си мъртъв.Ужасно е-да си жив определено е за предпочитане, дори и живота ти да е много гаден.Знам го защото го сънувах-сънувах че съм мъртъв и че съм дух който броди.Чувствах се едновременно толкова еднакво когато да си жив и в същото време толкова различно.Първите дни чак сам не можеш да повярваш че си мъртъв-появяваш се там където си бил през живота си виждаш всичките си близки и с всеки изминал ден имаш чувството за отдалечаване и безвъзвратно сбогуване.Дори помня че към деветия ден в съня ми започнах да разбирам че съм мъртъв ,и от любопидство опитах да си запиша гласа на GSM-а ми който още стоеше в стаята ми-казах си ако съм мъртъв машината няма да запише гласа ми-защото духовете не говорят както и с надеждата някой да ми прослуша гласа и да разбере че има живот след смъртта-опитах но не се чуваше нищо-само съмсем слаби звуци от околни гласове.А докато го записвах си чувах собствения си глас!Тогава окончателно разбрах че живота ми е приключил.След малко картината пред мен съвсем се промени(променяше се с всеки изминал ден)и се появих на едно странно място-нещо ме опари по устните и ми ги изгори,след малко започнаха от някъде да ме удрят лули по цялото ми тяло(това си го обяснявам с порока който имам да пуша),след това спряха и пред мен се появи едно същество от което още изтръпвам(нищо че съня е преди няколко дена).Беше с мъжко тяло,дълга коса,женско лице със жестоко излъчване,и големи нокти(маникюри).Мисля че това е бил сатаната , изкаше да ми смъкне кожата на гърба с ноктите си.Изпаднах в истински ужас.За пръв път плаках на сън и тогава се сетих за Бог-започнах да се моля и повтарям "Отче наш който си на небесата помогни ми" И СЕ СЪБУДИХ.А по гърба си усещах кожата ми изтръпнала-беше ме страх и да я погледна дори!!Няма и процент лъжа!Беше страшно реално.Един път само още съм имал толкова реален сън-в него падах.След време отидох на един луна парк където ме спускаше една люлка надолу рязко и тогава осъзнах че чувството беше 100% същото от съня ми-също както един аромат връща спомените на човек!!А как може един сън да ни покаже чувства от реалния свят които не сме изпитвали никога преди това и съответно са ни напълно непознати??!!НЕ ИСКАМ НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА СРЕЩАМ ТОВА СЪЩЕСТВО-НИТО НА СЪН НИТО СЛЕД СМЪРТТА МИ ! Коментирай | Коментари Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|