Дата на изпращане: 12 Юни 2007

Детските ми сънища.
На около 4-5 годишна възрас или там някъде.
Единия сън, койтопродължи месеци наред. Като заспя идва едн същество при мен и ме взема на едно летящо нещо и ме води. Летим. Цяла вечер съм с него. На сутринта ме връща преминавайко през града по въздуха. Пита ме къде съм заспала, за да ме върне отново там. Понякога бърках и когато се събуждаш на другото място, което му посочвах имаше мигновенна светлина и се прехвърлях на секундата в тялото си на реалното място където съм заспала. Това всяка вечер не зная колко време но месеци наред. Познавах частта отграда ми преди да го бях видяла с очите си, защото прелитах над него всяка вечер. Не помнех никога какво съм правила и къде ме водеше съществото, дори не зная как изглежда. Но зная, че ме учеше, обучаваше, сигурна съм. След този период съня се промени съществото идваше отново при мен всяка вечер. Разтваряше нещо като чадър над главата ми, а от вътрешната страна беше разграфен на малки кутийки. Във всяка една кутийка имаше сцена от бъдещия ми живот тук, а то ме питаше коя кутийка искам да сънувам. Аз посочвах една и веднага започвах да я сънувам. Това също продължи дълго, не зная колко. Като още по-малка, верятно 3-4 годишна и после докато растях имах и т.н. от мен гаден сън. Защото беше болезнен. Както си спях и спирали се забиваха в пръстите на ръцете и в тялото ми. Невидими, но силни спирали. Беше болезнено и аз се опитвах да избягам от забиващите се в мен спирали. Дори се събуждах. Но като заспях те започваха отново. От тогава вероятно тялото ми е по-сензитивно. Като насоча мисълта си към някоя част от тялото си и усещам енержията конзентрирана, като леки бодежи, не е същото усещане, но не зная как да го опиша.
Този сън беше толкова болезнен и нежелан за мен, че често като не можех да направя нищо друго отивах да спя между родителите си и тогава всичко приключваше.Постепенно като поотраснах изчезна. Като дете сънувах какнепрекъснато умирам. Умирах по толкова разнообразни начини. После като умра потъвах в нещо като кладенец. С детското си съзнание на това го оприличавах. После като стигнеш дъното се съживявах и все едно бях напълно нова, до следваата смърт в следващия или същия сън. Умирала съм толкова често така, че не се страхувам отдавна от смъртта. Страхувам се от болката и от самотата. От това да се чувствам като попаднала на някаква странна планета с още по-странни същества - хората. Но последните години не е така. Намирам хора като мен. Мога да ги "надуша" животински почти. Те са различни някак, като мен са. Както и да е. Често и сама летях по времена сън, с тялото си. За съжаление от давна неми се е случвало. Пораснах вече май. Имам и още няколко сънища, които са различни и помня. Единия е за група деца, която има някаква задача и се опитват да ни убият. Странно е, че е свързан съня с някакви промени във времето и пространството и трябваше да бързаме, децата. Луната се променяше някак, как да го опиша ... Не зная защо но май имаше и нещо като кукуригане на петел. Това пък защо и аз не зная. Но съм го сънувала мисля 3 пъти абсолютно еднакъв сън. Както и когато ме питаха насън каква искам да стана едни същества. Аз живея и на сън. Имаше и катаклизми. Имах период, в който страшно ги сънувах, направо неми се заспиваше, но вече бях пораснала. Но отмина. Сега не се страхувам от тези катаклизми. Сънувах и една пустиня с руини и едни хора, които яздеха крокодили в мътната река. И една възрастна жена искаше да ме сложи на нещо като каменен одър. Бягах. Имаше нео като мъже, които ме преследваха за да ме хванат, но аз бях защитена от сфера около мен. Не помня огнена или синя кято водата беше моята сфера. Но така или иначе се слях с тази жена. Умряла работа. Стана твърде дълго, а мога да пиша много.

Една жена на 35.

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >