Дата на изпращане:4 Декември 2005 бягам и сменям различен вид транспорт отивайки *някъде*,след доста бързане стигам на някаква гара и виждам момчето на една пейка точно до влака на който аз явно трябва да се кача,седящ и прегърнал някакво момиче,със всичките му приятели около тях-казвам му "бързо Пандо,влака ще тръгне качвай се".А той просто цъкна "не".Не можех да повярвам и пак му викнах че влака тръгва след малко и ще го изпуснат,ама той явно нямаше намерението и да го хваща,пак ми каза не.После помня чувството на вътрешна болка ,последвано от решението ТРЪГВАМ БЕЗ ТЕБ ТОГАВА!!!и влакът тръгна,а аз се отдалечавах.
сън,ама всъщност метафора :)Няма направени коментари по тази изповед.
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|