Дата на изпращане:21 Януари 2008 Оняден се прибирам от работа и гледам на земята счупена чаша.баща ми замерял майка ми с нея,ама явно не я улучил.Премълчах си.По едно време чувам как той и крещи.Посяга да я удря,дърпа я за косата.не за пръв път нашите се карат така. Какво мога да напрая освен както винаги д аги разтървавам цяла вечер и д аги моля да спрат.Тъкм се бях върнал от 12 часова смяна и бях мн изморен.Впрочем рабоя,на 21 съм. Този път нямах сили.Казах им да спрат. Не стана.казах им че излизам и ще се върна след 1 час.През това време ако искат да с ебият,и въобще квото искат да правят.бях бесен.като малък плачех и се молех,но вече не съм на 8-9...майка ми каза да не излизам.Бил съм уморен...Молеше ме,но аз не слушах.Излязох.Баща ми тръгна след мене. както и да е реших да с еприбера след като и той излезе на улицата.През цялото време си мислех как се бием,ако ми каже нещо на криво. По принцип е свестен,ама беше пил нещо.Алкхола не прощава.Не че е алкохолик.както и да е,след като се разбучах малко на баща ми,отиде да си легне. И тука идва съществената част. Имам приятелка с която сме мн време заедно,няма да споменавам време...Аз много я ревнувам и тя ме ревнува.Били сме се,не веднъж.не само аз нея,и тя ме е удряла,обикновенно ми отвръща когато аз я ударя.Дори веднъж я оставих и тя бая ме налага.След това се разплака и ме прегърна но както и да е.Пиша май несвързано.идеята ми е че аз съм се превърнал точно в това което ненавиждам.Като бях малък все си казвах че никога няма д аударя жена.А за псоледната година само ми се насъбраха 5-6 пъти вече...от който някой си бяха бая побоища.просто съм мн нервен в някой случай.Когато обикновенно стане въпрос за ревност.Впрочем само за това избухвам де.Та...днеска така я ударих,че чак залитна.Но вие не я познавате моята.тя когато иска е просто ужасна.Аз че съм виновен виновен съм,но и тя си е ужасна.не искам повече да удрям нея или кото и да е друг.Чувствам се боклук.Жалък.Повръща ми се от мене си.падам си сам в очите.Затова след толкова години реших да се разделим.А и тя не иска,въпреки че сме го правели хиляди пъти,този път смятам да е за псоледно.Обиам ч.И тя ме обича.Но сме прекалено еднакви.Два остри камъка бращн не мелят.какво нещо е съдбата.Един ден искаш д апребиеш баща си,защото удря макати,на другия ден самия ти го правиш...Мойте деца не трябва д апреживяват това което преживяхме ние със сестра ми,и много други деца.Винаги съм обвинявал нашите защо са се оженили,щом ще правят така.затова аз слагам край на моята връзка.няма д апричиня на децата си това..................................................................................................
Коментар направен на 9 Февруари 2008 Ами....щом се обичате мисля, че няма смисъл да се разделяте. Сега ще обясня защо-приятелката ти изглежда момиче със здрава психика, освен това като мотив за скандалите ти посочи ревността-тоест тя е взаимна. Според мен прото имате нужда от малко възпитание в отношенията си.Аз съм а 30 г., израстнах в среда, в която бащата вечно крещеше, а майката вечно мълчеше покорно като овца, но с нас-децата беше груба. По тази причина във всичките си връзки и аз съм същата покорна овца-вечно се чувствам виновна за нещо, без да съм направила нищо. Няма значение колко добре изглеждам, колко добре се развивам професионало и т.н.-в личния си живот съм много покорна и затова избрах да живея сама-след като бившият ми годеник ме удари по време на поредния скандал от неоправдана ревност. Просто явно винаги изглеждам виновна и....просто в такава ситуация аз съм неспособна да се защитя, и като цяло явно не водя правилно нещата.
Но мисля, че при вас е друго-и двамата сте и нормални, няма отношения ''насилник-жертва'', просто сложете малко възпитние в отношенията си. Повярвай ми-ако в себе си усещаш агресия, наистина ти трябва жена като твоята, защото тя може да се защити. Ако попаднеш на кротка овца като мен, може и да я унищожиш. И едва ли ще я обикнеш. Щом сте се открили и с обичате-какво по-хубаво от това? .................................................................................................
Коментар направен на 2 Февруари 2008 Аз съм по-малка от теб, но в къщи положението е същото. Баща често си позволява да бие мен и майка ми. Това е вече от около осем години, но с мама нямаме пари да си купим апартамент и да се изнесем от тази къща. Освен, че пие и почти винаги е пиян, баща ми кани в къщи и неговите изпаднали приятели, от които не можем да спим с мама - нали знаете пияните хора как пеят и надигат гласове. Най-лошото е, че ако някоя от нас отиде да ги помоли да бъдат по-тихи, баща ми ще ни набие и двете публично. Мразя го и мисля, че скоро ще развия отклонения... ако има някой идея как да се оправя с това да казва, въпреки че за всичките тези години съм мислила много...
Относно твоята изповед - не удряй жени. Малка съм, не мога да ти давам акъл, но като човек, живеещ в подобна среда знам, че това е много долно, независимо колко голяма е причината. Ако имаш достойнство не го прави...
.................................................................................................
Коментар направен на 30 Януари 2008 Леле, човек, съжалявам. Много е кофти така. Аз самата съм направо невъзможна понякога, като се гледам отстрани ми идва сама да се набия. И с моето момче се поплясваме, но на шега. А при теб явно е сериозно. Може би трябва да поговориш с нея, да й кажеш от какво се боиш така, както си го написал тук, и да я помолиш да ти помогне с този проблем. И може би да си намериш спорт, който да ти помага да избиваш агресията - бокс или нещо такова .................................................................................................
Коментар направен на 24 Януари 2008 Пич , вероятно ще видиш доста съвети тука , кои добри , кои не. Някои ще те съдят , други ще те подкрепят . Аз не съм никой та да ги правя , тези неща просто ще ти кажа, че съжалявам за това което ти се случва и се надявам нещата да се подредят. .................................................................................................
Коментар направен на 24 Януари 2008 Разбирам болката ти. Аз побоища не съм гледала,но скандали в изобилие. За щастие мъжът ми е спокоен и ме понася....Никога не ми е направил скандал, а аз моите не мога да ги преброя...никога не ме е удрял,като изключим,че метна веднъж една възглавница ,когато го вбесих на макс....просто средата в която отраснах ме изнерви и съм крайна...и на него не му е било лесно,но е другата крайност,търпелив. Ако наистина го искаш разделете се,но ако я обичаш....няма да си щастлив...пробвайте с търпението,може да се получи....само да кажа,че сме заедно от 14 години...и той е човека,никога не сме се разделяли... .................................................................................................
Коментар направен на 23 Януари 2008 Това е проблем, който не си решил с тая постъпка. Не разбирам от психология, но знам, че не може човк просто така, да си изхвърля негативна енергия върху хората.
Имам един колега, даже ми е подчинен, който си вилней така из офиса. Чухме че баща му го биел като малък и затова още го търпим.
Знаеш ли как изглежда отсрани? При най-малката пречка той веднага бясно се ядосва и спира да търси каквото и да е решение. Мозъкът му сякаш блокира. Почва да съска, псува, понякога дори рита и блъска по бюрото. По някое време се усеща и излиза, без да се върне на работа до края на деня. Изключително неадекватен. Никой не му възлага нищо отговорно, той съответно много се изнервя от това, понякога идва да се разправя с колегите, с което още повече си влошава положението. Тормози сериозно 8 души в стаяата – концентрирани и заети с настоящи проблеми.
Знам че нямам никаква представа какво е преживял.
Обаче това,че го търпя тоя толкова време, ме кара да се осмеля да дам акъл. Моля те, това е болест като всяка друга. Защо не ти хрумва, да потърсиш психоаналитик или психиатър. Ако не намериш добър от първия път, постъпи като с всеки друг лекар – смени го. Това че имаш причина за проблема не го прави по-малък. За това че си бил момичето изобщо не смятам да говоря..... и може би сте еднакви щото и тя те “биела”.
Ако станеш на 25 и продължаваш да се самолекуваш – забрави. Няма да се промениш.
М34
.................................................................................................
Коментар направен на 23 Януари 2008 Сигурен ли си, че просто не трябва да си наложиш повече да не я удряш вместо да се разделяте. Винаги ще се намери нещо, което да те ядоса. Проблемът е че имаш негативен пример, който подсъзнателно следваш. Не е невъзможно да се научиш да се контролираш. .................................................................................................
Коментар направен на 23 Януари 2008 Как не разбираш, че въпроса не е във връзката ти а в теб. Използвай именно тази връзка да тренираш новото, което си решил да бъдеш. Себе си трябва да променяш, не външните обстоятелства. Поводи винаги ще се намират да те предизвикват. .................................................................................................
Коментар направен на 23 Януари 2008 Ако щеш вярвай но все едно чета за себе си.Написал си мойта история вместо мен.
Вчера точно реших да я зарязвам за пореден път. Само че тя живее при мен и единственият начин е да и изхвърля нещата а това не мога да го направя.Въпреки че си заслужава и боя а също и това да я изхвърля знам, че няма да мога да го направя. Бой,караници, секс горе долу в тоя ред.
Ако успееш да скъсаш с нея кажи как си успял.М28. .................................................................................................
Коментар направен на 23 Януари 2008 Браво! Направи каквото чувстващ, че трябва, но излез на всяка цена от този омагьосан кръг. Аз на собствен гръб установих колко е трудно да не повтаряш модела на семейството, в което си израсъл, дори когато не го харесваш, дори когато си бил негова жертва от дете.
Психолозите знаят за тази зависимост, за това пише в много книги: малтретираните деца или децата, свидетели на домашно насилие добиват склонност да повтарят поведението на родителите си и в собствения си живот. Ти си просто част от правилото. Но едно е да знаеш нещо на теория и съвсем друго - да предприемеш конкретни действия. Ти си на прав път. Направи каквото трябва, за да не причиниш това на собствените си деца. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|