Дата на изпращане:17 Януари 2008 жалка съм няма смелостта да застана и в очите да му кажа ... " имам чувства към теб и твоето безразличие напоследък ме наранява ужасно " мразя се ... виждам , че ме използва и пак го търся , при мен надеждата наистина никога не умира и винаги страшно много се излагам , унижавам и самонаранявам имам нужда от професионална помощ .................................................................................................
Коментар направен на 11 Февруари 2008 Стягай се момиче! Повече воля. И си вярвай повече. Щом сама си стигнала до изовдите, че това поведение (твоето) не ти е от полза, спри се!
чак пък професионална, надали. Само трябва да осъзнаеш, 4е ти си най-важното... и да насочиш усилията и положителната си енергия към самата теб ;) .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|