Дата на изпращане:28 Ноември 2007 Отдавна съм така. Отпреди юношеските години още. Уж съм спокоен, а изведнъж - дявол ставам. Понякога се контролирам, ама не винаги. Виждате ли, сякаш някакво зверче напира да излезе. И когато освободя тая ярост се чувствам страхотно. Дали ще строша нещо или ще счупя някой от бой няма значение. Не съм нормален, обаче.
Така преди 13 години за първи път влязох в затвора. Пак заради побой, пиян бях, но не беше това причината. Едно денонощие стоях. В килия с някакъв боклук, циганин. И ме гледа оня, мазно, мазно. А аз, хем съм нервен, че съм в пандиза, хем още ми държи от предишния скандал. Оня идва към мен, казва нещо на развален български, говори 5 минути и нещо ме закача. Скочих и го размазах, Докато дойде охраната или там квито са му бях разбил главата в решетките. Оправи се копелето, жилаво се оказа, а на мен ми се размина. Ей, Богу, ама какъв хубав бой! Оттогава съм имал още много сбивания, бая проблеми и т.н. Пробвах при един психиатър, ходим да си приказваме и ми дава хапчета. 2 месеца издържах и после исках да го изхвърля през прозореца. Едвам се одържах и него да не счупя от бой. Взимах хапчетата 4 месеца след това, накрая удвоих дозата. Уж помага, ама помага курец. Спрях да ги пия. Боксова круша си купих. Ама не е същото. Сигурно съм садистично копеле, ама мама му, всеки с пороците си, като чета в този сайт се убеждавам..................................................................................................
Коментар направен на 24 Декември 2007 Брато, що не се помириш с Бога? Каквото и друго да пробваш няма да ликвидираш гнева си. По-добре повярвй в Господ Исус и от там всичко постепенно ще си дойде на мястото. От личен опит ти говоря. Вземи си една Библия и почни да я четеш от Новия Завет. .................................................................................................
Коментар направен на 30 Ноември 2007 този дето е препоръчал Anger Management-a е абсолютно прав за целия анализ, който е дръпнал. Аз не изпитвам никакво желание да бия, просто имам някаква нагласа в себе си че мога да победя повечето хора, не знам защо, може би защото вече доста много години се занимавам такива спортове- бокс, киокушин, тайбокс и изобщо каквото ти дойде. От опит по ринговете знам, че винаги има поне един по-добър от теб, но на улицата никогане ме е страх, но и никога не искам да бия, даже чакам и никога не удрям пръв. Имал съм моменти на агресия като бях по-млад 18 до към 22 някъде но като си помисля- те са били точно от страха да не ме приемат, защото се доказвах един вид на тези, т.е. бий за да те уважават. глупаво поведение, напълно безмислено. А автора на статията- трябва да се замисли. Страхотни комплекси има в себе си и как точно мисли да има нататък деца и да бъде някакъв пример за тях- не знам. .................................................................................................
Коментар направен на 30 Ноември 2007 Вторият коментар ми се струва професионален. Дори и не смея да попитам за отношенията ти с жените. .................................................................................................
Коментар направен на 29 Ноември 2007 И на мен така ми става, ама само като се напия, с тая разлика че аз съм по скоро от другата страна щото мене на мазохизам по често ме избива. Вкарвам 1-2 тупаници на някой и после обикновенно ме смазват от бой.
Може би трябва някои да ме поразмачка докато съм трезвен.
Една вечер пред НДК идва някъф, ама точно си търси някои с който да се сбие :-)))
гледа ме един такъф на кръв, ходи на бияч, със стиснати щмруци, седна на отсрещна пейка. Бях с гаджето и нищто не направих...
още ме е яд леко .................................................................................................
Коментар направен на 29 Ноември 2007 Anger Management Failure се казва диагнозата ти. Дължи се на силни комплекси в съчетание с гигантско его и страх от неприемане/неодобрение от околните. Води началото си в детството - около 5-10 годишен. Тук можеш да прочетеш повече http://en.wikipedia.org/wiki/Anger_management
Няма снисъл да се тъпчеш с хапчета - те влияят на следствието, а не на причината. Търси причината и работи над източника на тази агресия. Най-елементарното упражнение е да се самонаблюдаваш непрекъснато. Все едно се снимаш сам с камера отстрани и обсъждаш всяко свое действие. В общи линии при добро желание за няколко месеца си нов човек, нямаш кой знае какъв проблем, така че не парадирай толкова че нещо ти има, защото си най-обикновен човек. И не забравяй - човек налита на бой и всякякъв вид физическа агресия, само когато го е СТРАХ, когато изпитва страх от това да бъде отхвърлен или неприет, или когато е изчерпал всякакви други методи на убеждение на противника. Боят е един вид капитулация пред опонента. Скачайки на бой, ти признаваш че другия те превъзхожда личностно и цялостно и не ти остава нищо друго освен животинската агресия, чрез която ей така, от безпомощност, да докажеш че си по-силен поне физически. Но това е дребна утеха. Затова и се повтаря този модел непрекъснато. Така че ти си слабият, а не пребития. Успех. .................................................................................................
Коментар направен на 28 Ноември 2007 Абе да ти кажа право - нищо ти няма. Здрав си си. Това че си изкарваш нервичките по този начин не те прави болен или хахо. Боже ... колко пъти съм искала да стана и да смачкам някой от бой та да ми мине всичко дето ме мъчи отвътре - не съм го правила щото
явно нямам твоя кураж и може би щото съм момиче. Евала - смелост не ти липсва, но все пак ако се поставя на отсрещния на мястото - хаха - абе няма да ми е особено приятно ако някой ме смачка от бой!!! Всеки си има пороци и повярвай има много по страшни от твоя. Леле само как ми идва да си изкарам яда върху някой - ама върху някой, който наистина си го заслужава. Щото има и такива, които направо си го просят - на тях си им личи. Това не е начина, но на човек като си му идва отвътре?! Гледай само някой да не пострада много от това, защото не е много приятно да съсипеш живота на някой. Ако си го заслужава, ще си го получи, но не е нужно ти да си причината за нечие нещастие - има и други начини да се отърсиш от напрежението. Не мога да ти кажа какво да правиш и какво да не правиш. Пробвай различни методи ... .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|