Дата на изпращане:26 Ноември 2007 Идват коледните и новогодишните празници, а за мен те са ад. Времето в което ще трябва да се видя с роднитите на мъжа ми. Виждам ги и през друго време на годината, но сега вместо да се веселя - нали са празници, ще се късам от нерви. Не мога да избегна контактите си с тях, но не мога и да ги понасям. С непрестанните си опити да контрулират нашия жинот още от самото ни запознаване, нещо в мен се обърна и постепенно ги намразих, до степен че вече не искам и да ги виждам. Тръпна в ужас при всяка наша среща, а след като си заминат в къщи почваме да се караме. Зная, че нищо хубаво няма да излезе от тая работа, но вече не мога да се пречупя. С тях нямаме обща приказка, явно не се караме, но те си бърборят едни и същи работи, като латерна, търчат само по магазините като луди, в къщи като дойдат цялата къща се вдига на главата ни. Понякога поостават и единият ми почивен ден се превръща в лудо тичане из кунята и разтребване по стайте. Никога не съм си и помисляла, че мога да се превърна в кълбо от нерви и то насочено към най близките на моя мъж, но е факт, а животът ми се превръща в ад и незная има ли изход от ситуацията..................................................................................................
Коментар направен на 9 Януари 2008 Разбирам те прекрасно,защото аз също като теб имам същия проблем. Не само че не ги понасям мразя ги.И знаеш ли не стъпвам във тях, дори мъжа ми да се обиди,въпреки че и тойе на моето мнение.Не познавам по прости хора от тях.Само знаят да се оплакват и да мърморят.Така че моят съвет е изобщо не се срещай с тях, ще си спестиш много нерви.Надявам се да съм ти помогнала поне малко! .................................................................................................
Коментар направен на 27 Ноември 2007 Какво да ти кажа. Отдавна съм женен и имам перфектни отношения с родителите на жена ми,както и тя с моите.Но това е така,защото цял живот гледах как майка ми изпадаше в положение като твоето.Само дето ние ходихме при баба и дядо на село.След тръгването ни още в колата започваха скандалите.И така години наред.Обещах си,че никога няма да бъда такъв.И отдържах на обещанието си.Баба и дядо лека им пръст вече ги няма.Майка ми и баща ми са хора които се уважават но са си отчуждени от годините.След много години баща ми разбра,че е грешал като е позволявал родителите му да се месят в семейния му живот,че и ги е подкрепял даже.Но след дъжд качулка.Майка понякога говори за това време но то ми изглежда далечно.Знам само едно.Никой не може да ти се меси ако ти не му позволиш.Явно мъжа ти си е такъв и не ти завиждам,защото това ще съсипе брака ви.Едно време хората не се развеждаха така лесно,защото БКП повеляваше друго.Сега е демокрация и няма какво да ви спира.Само едно ще ти кажа.Недей да живееш с човек който не те разбира и подкрепя,той значи не те и обича,а от там и уважава.Децата не бива да живеят в постояни скандали.Това е по-вредно от това да живеят с разведени родители.Сестра ми се разведе точно за това.Свекърва и и скъси живота,а мъжа и добряк по природа не противодействаше с нищо и нехаеше.Накрая сестра ми си хвана чукалата и им тегли една путка майна.Сега е 10 пъти по-добре.
Е хайде със здраве и успех. .................................................................................................
Коментар направен на 27 Ноември 2007 Що си създаваш сама излишни ядове? Като не искаш да ги виждаш - има лесно...Намираш една хижа за нова година и отивате с компания, тях ако не ги е срам, нека ти се натресат на хижата:) .................................................................................................
Коментар направен на 27 Ноември 2007 Какво се косиш толкова.Аз пък нямам търпение роднините на мъжо да дойдат, защото аз си седя,а майка му готви,а сестра му чисти. Въобще не си правя труда да се нервирам - седя си и си пия кафето и не разтребвам нищичко. Свекървата даже леглото ни оправя - егати и кефа. Щом иска да се бърка да е жива и здрава - нека се чувства полезна. Свекъра го пращам да пазарува със списъка,който съм направила. Тка празниците се превръщат в голям кеф за мен - имам две деца и нито ги разхождам,нито приготвям празничната вечере,нито чистя два-три дена,нито гладя.......кефффф......така че се опитай и ти да не се правиш на перфектната доманикя,защото няма да ти го признае никой. Така и така ще говорят - барем да има за какво. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|