Дата на изпращане:23 Ноември 2007 Понякога се чудя защо въобще съществувам????Всеки ми се струва, че има някаква мисия на тази земя...А аз всичко оплесквам, и нищо и нищо не става. Всичко в живота ми е провал, всичко.
От къде да започна? Може би повечето хора които ще прочетат това споделяне на мисли ще си помислят , че аз наистина съм луда, но това няма значение, аз зная как се чувтвам и бих дала всичко това да се промени.
Преди 7 години заминах да уча в чужбина. Първото ми гадже срещнах там. Обичак го с цялото си сърце, но тои не ме обичаше и разбира се ме изостави. Живях в отчаяние и самота цели 2 години след като тои ми каза Краи...И всеки ден се молех да срещна някои които да ме обича истински и които да не може да живее без мен. Ето и че този период доиде, но отзи път аз бях парчето лед. Не знам защо, се даржах толова лошо с това момче, но по време на целите 3 години вразка, аз все намирах някои кусур, постоянно му се сърдех и не му говорех с дни докато тои не се извинеше понякога за неща които не беше направил...Като се замисля всички тези неща ме дразнеха, тои ме обичаше повече от самия себе си. Каквото му кажех го правеше, където му кжех отивахме. Е не е било чак толова зле и аз не бях чак толкова зла колкото се описвам но бях доста близо до това описание, но и човека си имаше своите кусури както всеки един от нас. След втората година от живота ни заедно тои ми предложи брак. Това ме оплаши разбира се защото не знаех дали тои е мъжът на живота ми. Тои често ме дразнеше и ме разочароваше, но пък и всеки път като си тръгнеше ми липсваше ужасно. Знаех че го обичам но не можех да му го показвам често, аз просто не обичам това. Пък и все нещо пречеше. Ту тои ме очароваше и аз го обичак та чак ме болеше, ту тои ме обиждаше и аз си казвах ето заради това си мисля че не си мъжът на живота ми.. Не можех да разбера себе си, за това му казах не сега, по късно защо не. Годините минажвха и аз завърших и повече не ме свърташе в този град, в тази даржава. Реших да замина за друга даржава само за няколко месеца да понауча езика и да изкарам някоя друга пара. Тои се съгласи много трудно , но ми каза че щтом така искам, ще ме чака...Дори когато си тръгвах от неговта страна ми написа писмо което и до сега като чета плача и не мога да се спра. В него пише че каквото и да става тои ще е там и ще ме чака, че неговото сърце тупти с моето съществувание и тн и тн....Сега съм зле и по сама от наи самотните хора на тази земя. Само няколко месеца след като бях се върнала в България започнахме да се караме по телефона за простотии. Аз му казах един ден че искам да спре да ми се обажда защото ми е доста напрегнато преди заминаването в другата държава и че ще се чуеме като се поуспокоя. Така се получи че месец по късно аз заминах за третата дъргава и не му бях казала. Исках да го изненадам, но тои разбрал от една приателка. И когато му изпратих смс от новата държава за да му кажа че съм там и че ще можем да се виждаме по чсто тои ми каза че сега когато съм била сама и без родителите си и приятелите си тои отново съществувал за мен и че нявмало да стане. Заради импулсиния си характер му казах че ок, няма проблем че нещата приклюват още сега. Последва едно нищо. Два месеца на тишина.
След тях реших да замина за страната където бях живяла цели 7 години за да си прибера багажа от него или по точно да видя дали нещо мога да напраяя по въпроса. Все пак тожв беше момечто което ми се кълнеше в вечна любов и тн. Когато обаче се видяхме след хиляди молби там на негова земя, видях един напълно непознат чожвк. Тои се прближи до мен и пипна косата ми, целуна ме по врата и се отдръпна. Поприказвахме си малко и тои ми каза че иска друг живот, че въпреки че ме обичаа, му е писнало аз постяанно да бъда в България или другаде и само пониякога при него. Писнало му бил да ме чака по аерогари и тн. Искал будещата му съпруга или поне гадже да е до него, да си живеят заедно и това е ....Каза ми чре ми благодари че съм била толкова жестока с него по време на цялата ни връзка иначе в противен случаи щял да ме унищожи. И накрая ми каза нали знаеш когато имаме всичко то бързо ни втръсва. Това стана с тебе. А аз никога не успяех да те имам макар че и луната щях да ти донеса. Затова сега ти давам тази свобода която толова искаше. Аз се изморих......Сбогом...
Аз стоях като попарена на улицата обляна в сълзи и тогава разбрах че съм изгубила чоеека които наи много ме е обичал на тази земя. Единявниа които ме е обичал ъсашност. Този за които се молех да срещта и този които срещтнах. Но и този които прогоних...
Сега 7 месеца по късно, след нито една новина от него, аз все още страдам и то жестоко. Не мога да допусна друг мъж до себе си, чувствам се адски сама. Толкова много се марзя че не знам защо съществувам. Сега тои сигурно си е намерил едно ново момиче което поне да му показва че го обича, а не като мене човек които само упреци прави, обича но не го показва.....
Ярост вилнее в мен, ярост и гняв от грешките които направих.......а сега моля за помощ, искам помощ......не мога да живея сама.....а и не мога повече никога да му се обадя. Тои си живее там, аз се върнах в България. Когато и да понежа да му се обая или да му изпратиа смс в главата ми идават думите му " сега искам да имам друг живот, омръзна ми да прося за любовта ти, сега искам да я дам на някои които да я оцени....".................................................................................................
Коментар направен на 3 Януари 2008 hodi se grumni
.................................................................................................
Коментар направен на 14 Декември 2007 Вината беше и у двама ни...Той беше много ревнив, а аз бях много свободолюбива. Той ме искаше само за себе си, през цялото време, а аз исках да се виждам и с други хора, с приятели, което него го дразнеше. Аз исках той да ме чака, или да дойде там където мечтаех да отида, но той не ме изчака. Сега съм разочарована , ч е психически той не издържа, каза ми че не може да живее сам, и че му писнало постояанно да ме чака...Толкова много ме заболч, та това беше човекът който не ме оставъше да дишам, от присъствието си и който ми повтарчше денонощно колко много ме обича...А най накрая си тръгна.....Сега 7 месеца по късно ми се налага отново да замина за този град, за да си досъбера останалия багаж и ме е страх да го видя. Толкова много ме е страх , че ще го видя с друго момиче което няма да съм аз, цялата треперя само при мисълта че можем да се засечем..Как трябва да се държа, да преигравам ли, да крия ли мъката си и тн...само въпроси... .................................................................................................
Коментар направен на 2 Декември 2007 Според мен вината не е само твоя.Много ясно,че един човек ако се остави да го мачкат няма да му се случи нищо друго.Той сам си е избрал ролята на изтривалка.Не се самообвинявай прекалено.Той защо те е обичал толкова?Защото си била недостижима.Е той пък е бил прекалено достижим,което си е малко досадно.Постоянно се е оправдавал за неща,за които не е бил виновен.Еми защо е правил така?Запомни,че виновните са винаги двама.Той е трябвало по-навреме да се сети да предяви някакви претенции във връзката ви. .................................................................................................
Коментар направен на 24 Ноември 2007 Съвсем правилно ти е казал и постъпил човека. Какво мислиш - че си центъра на света ли? И защо е това неуточняване на държавите - все едно някой ще те разкрие ако знае къде си била? Масова женска практика е да си намерят някой привързан и да го държат дълече като тайната резерва. Но такъв резерв не трае с години. Може и да се заблуждаваш, че те чака, но той отдавна те презира. .................................................................................................
Коментар направен на 24 Ноември 2007 Заслужено са ти ебали майката. Какво цивриш сега! След още някой месец ще ти мине и следващия път пак продавай фасони. .................................................................................................
Коментар направен на 23 Ноември 2007 Ако знаеш колко ми е писнало от такива като теб патки. И честно казано заслужила си го на ти образание на ти пари на тъпота тъпей в егото си . Студена Bitch .................................................................................................
Коментар направен на 23 Ноември 2007 Mila,az imah sa6tiq problem i tova 4ove6kata psihika e stranno ne6to-sityaciqta e absolytno sa6tata,samo 4e ne sam hodila v 4ujbina!Vsi4ko si se sly4i tyk,v BG.Az izkah 4ovek kato nego,i kogato toi se poqvi...bqh razo4arovana,4e ne sam precezirala jelanieto si :) Kazvali sme si sa6tite ne6ta kato vas 1:1.Az se darjah lo6o,toi be6e nai-miliqt 4ovek s men...Sega sme razdeleni po moq vina i toi se opitva da yredi jivota si,makar da znam,4e o6te me obi4a,a az...az ni6to!No ne se ot4aivam!Tova e jivota!Priemam go i sam sigyrna,4e 6te doidat po-dobri vremena!Badi ybedena!Ni6to ne svar6va bez da polaga na4aloto na ne6to drygo! .................................................................................................
Коментар направен на 23 Ноември 2007 Е така е чеденце - един път изстинещ ли му на човек на сърцето - свърщено е. Забрави и ако можеш се поучи, иначе какъв е смисъла. След още някой и друг месец а може и година ще ти мине - времето лекува. .................................................................................................
Коментар направен на 23 Ноември 2007 Кацнало птичето на рамото и ти си го прогонила,нали не си мислиш че ще се оправят нещата,както е казал народа на каквото си постелиш на такова ще спиш!не може да унижаваш 1 човек,бил е влюбен в теб,но когато си била далече от него е могъл да оцени трезво ситуацията,никой не обича да го унижават!напълно си заслужаваш края!всяка жена си мисли че е нещо повече от другата и заслужва повече,но никоя не разбира човека до себе си,и не се и опитва(или почти всички),нали забраненият плод е по вкусен?защо?като плодът е бил в ръцете ти,а ти го губиш?научи се да преценяваш хората,и спри да мислиш че света се върти около теб-тогава ще откриеш себе си и човека за теб.
Успех м22 .................................................................................................
Коментар направен на 23 Ноември 2007 Die bitch, you are all like this, you are just a drop in the ocean and that's why we will just keep fucking you and not worry about you. All I care is stick my dick in your asses and never worry about your soul (which I doubt exists at all). .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|