Дата на изпращане:22 Ноември 2007 Мили боже, незнам как да започна моето откровение, но става въптос за гнева, който изпитвам. Сега съм на 26 години и живота който е пред мен тамън започва да очертава свойта хубост и красота. Трудно ми е защото бях убеден че причината за гнева ми са хората и близките около мен, но вглеждай ки се по надълбоко в мен виждам че аз имам не по малко принус за това. Следва това че аз и на себе си тогава не трябва да вярвам повече...
Боже, чувал съм в църквите свещенниците да казват, всички сме грешни... едничък божия син е безгрешен, и разбирам колко важно е да се науча да прощавам. Незнам защо, но си мисля че така мога да се освободя от гнеа. Да това е така защото искам да повярвам в близките си... искам да изпитам чувство на любов, и то искрено, дълбоко и различно. Всъщност убеден съм това че прошката ще помогне, но незнам как да направя. Съучениците ми, родителите ми, хората които съм наричал приятели , а после са ме изоставяли, и най вече които съм намразил и то така както съм мразил и себе си, как да им простя? Мислех че само аз съм имал проблеми, и трудности с общуването, но чета изповедите на други хора тук и разбирам че не съм сам.И не само това, но и че грешници има, че не са само моите майка и баща, приятели и близки и накрая, но не на последно място че не съм само аз. Затова знам че прошката ми е нужна. щастието е достъпно за всеки от нас, но търсенето му винаги е продължително и не лесно. I'm happy :).................................................................................................
Коментар направен на 28 Ноември 2007 Противоречия, подтискане на собственото "AЗ", маска, извинение, самосъжаление, примирение, "бездействие"....... са най- добрите ти приятели!
".......Защото нашите проблеми с другите са просто отражение на проблемите ни със самите нас!"- много добре казано!!! Прочети го още няколко пъти "Happy". .................................................................................................
Коментар направен на 23 Ноември 2007 Мило момче, тъй като изповедта ти е доста пряко адресирана към Бога, извини ме, че си позволявам АЗ да ти давам коментар. Много правилно си се ориентирал и си свършил поне половина от работата....тази работа за които сме всички на тази земя...а тя е да ОСЪЗНАЕМ божественото в нас, в другите и във всичко...Та това, което искам да ти кажа на този етап е, че е безсмислено да се напъваш да прощаваш на другите, преди да си простил на СЕБЕ си. Това е първата и най-важна прошка която трябва да направим. Трябва да се погледнем смело, без да скриваме нищо, да извадим всичките си неприятни тайни, които крием дори от себе си и да си простим, да започнем да се отнасяме към себе си без осъждане, а с повече разбиране, с повече грижа и с повече любов. Когато го направим това с изненада ще открием, че вече няма нужда и няма на кого друг да прощаваме....Защото нашите проблеми с другите са просто отражение на проблемите ни със самите нас! .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|