Дата на изпращане:22 Ноември 2007 Господи, колко ми е омръзнала работата! Не ме мързи, а вече нямам желание да се сблъсквам с едни и същи проблеми, чието решение не зависи само от мен, а отговарям само аз. До преди 5 години едва ли е имало случай да тръгвам на работа без желание, без "бойно" настроение. Сега това е правило. Ръководител от среден мащаб съм и смятам, че работата непрекъснато трябва да се подобрява. Изисквам това от подчинените, правя стотици и хиляди забележки (при това обяснявайки ЗАЩО ги правя) и ... нищо. В момента, в който е редно неизпълняващите да бъдат санкционирани, шефът ми казва да не се заяждам с тях! И това до момента, в който пък ми каже, че много съм ги разхайтил. Ха сега, де! А аз съм този, който се черви и мънка пред проверяващите органи. Омръзна ми, омръзна ми, омръзна ми! Някой ще каже да си сменя работата. И това направих. И там бе същото - ден да мине, друг да дойде, безотговорност до немай къде. Бях и едноличен търговец - с нелош успех. Уверих се, че го мога, но се уверих също, че тогава загубих личния си живот, а годинките си летят.
Мечтая си да ударя един джакпот от тотото ( то май изповедта ми е за "Фантазии"!). Моменталически спирам всякаква работа! Наспиване, почивки, обиколки по света и околните села! Ще зарадвам и близките си, ще имам средства и за благотворителност...
Е, остава да пусна и фиш...
м 48.................................................................................................
Коментар направен на 21 Декември 2007 Фиш все още не съм пуснал. Но затова пък предизвестие за напускане. Просто не можех така повече. Какво ли ме чака сега?
От автора .................................................................................................
Коментар направен на 23 Ноември 2007 Ох! И аз точно това искам! Не, че и мен ме мързи, но ме гони някакво чувство за безсмислие на всичко!Единствено смислено нещо ми се вижда да усещаш живота, да ходиш навън, да усещаш допира на вятъра, да се радваш на слънцето, на живинките наоколо, да си хооодиш и да се раааадваш....на всички прояви на живота...а вместо това седя в един мухлясъл научен институт (няма да се издавам кой, ама те са всички еднакви) и се опитвам да се самозалъжа, че това с което се занимавам има някакъв смисъл...а то няма! Бога ми няма! И не само това, ами почти никоя работа за която се сетя..абе хора!! Накъде отиваме?! Живота ни минава в опити да се самоизлъжем за да имаме мотив да се събудим и следващата сутрин!!! Така добре те разбирам дето си писал това!!!
ж40 .................................................................................................
Коментар направен на 22 Ноември 2007 Записвай всички забележки. Като те пита шефа що си ги разхайтил му покажи списъка с хора и дати. Ако искаш да наложи санкции. Ако не иска - да не ти говори глупости. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|