Дата на изпращане:25 Март 2006 Като бях малка баща ми започна да пие.През годините не се разбирахме.Много пъти съм му казвала,че го мразя...и дори го вярвах.Преди малко повече от година той почина.На "Нова година" майка ми се обади по телефона...За мен светът рухна за 1 минута.Никога няма да забравя този разговор.Още ехти в съзнанието ми и ме преследва като кошмар.След погребението бях дълго време в депресия.Помогнаха ми приятелите.Но винаги ще съжалявам,че не казах дори един път колко много го обичам.Липсва ми...Толкова много.Даже караниците с него.Живота продължава,но болката..тя винаги ще е с мен..................................................................................................
Коментар направен на 13 Октомври 2006 Смъртта е нещо нормално и обичайно.Толкова е нормална както и живота.Така или иначе всички ще умрем и нови ще дойдат.Не се дерзай за това че не си му казала че го обичаш.Може да дойде момент в който ще можеш да го направиш...никога нищо не се знае.И зпомни че смъртта е страшна само за живите.Айде да си жива и здрава. .................................................................................................
Коментар направен на 8 Май 2006 Има една древна мъдрост Не укорявай родителите си ще дойде време теб да укоряват.Прегръщам те .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|