Дата на изпращане:22 Март 2006 Излизам на улицата и не смея да вдигна очи, за да не видя съществата крачещи около мен. Хора? Не, не са хора. Обществото се е разложило, деградирало е до степен, по-ниска от тази на онова, което сме били преди стотици хиляди години. Цялата тази гледка, тази пустош, която се разкрива пред мен, всичко това не би трябвало да съществува. Единственото ми бягство е тук, във виртуалното пространство, но за съжаление и то е заразено от същата болест.
Не мога да изляз някъде, без да поставя цялото си съществуване, воля и принципи на изпитание. Побъркващата гледка на същества, ходещи и действащи по първобитни инстинкти, по-кръвожадни и жестоки от всичко друго, което познавам;
Жестока пустош, дори не пустиня, във която все пак има живот, а абсолютно мълчалива и мъртва пустош. До където ми се простира погледът. Но не всичко е празнота, виждам и силуетитена онова, което някога е имало човешко начало, но сега и по-низко и от прахта. Те не мислят, действат по най-първични инстинкти, които също са били деформирани от съществуването им.
Напълно осъзнавам, че гневът, яростта, която ме изпълва, всеки път, когато вляза в допир с това падение, е напълно достатъчен да ме накара да изляза от пътя и да унищожа поне част от тях. Но за сега не се поддавам. За сега.
О, как бих искал да се махна от тази мъртва зона! Как бих искал да убия прокаженото съществуване!
Понякога ми се иска да се предада и да се понеса, понякога ми се струва, че Смъртта е спасение. Но това би означавало да се предам. За това издържам. За сега.
П.П. За онези, които не са разбрали това е абстракция. Как ми се иска да беше само абстракция!.................................................................................................
Коментар направен на 29 Януари 2008 Защо не заминеш за чужбина? Зарежи всичко, тури резето и тръгвай. Няма да съжаляваш .................................................................................................
Коментар направен на 17 Януари 2007 Що така мнозина се заблуждават, че в миналото хората са били самата доброта и морал и т.н. хубави неща? Мизерници е имало винаги в не по-малки количества. А по същество - захвани се да правиш нещо истинско и ще се оправиш. Като стоиш и наблюдаваш отстрани все се намира какво да "подобряваш". .................................................................................................
Коментар направен на 14 Декември 2006 Напълно те разбирам а и факта че не съм само аз(позволих си да прочета всички коментари)би трябвало да те успокои.По едно време и аз бях в същото положение ама постепенно се измъквам и за това ми помагат точно такива неща като тая изповед и коментарите по нея,това показва че не сме сами.
Но все пак винаги си оставаме сами,винаги неразбрани:( .................................................................................................
Коментар направен на 7 Ноември 2006 спокойно това е маниакална депресия минава с времето или с подходящо лечение. .................................................................................................
Коментар направен на 29 Октомври 2006 Всичко, което ти си създрял/а е пълна истина.Аз съм го осъзнал преди няколко...месеца да кажем.Аз съм на 13 и имам много път пред себе си, още съм неоформен характер, ако може така да се каже, но все пак ми е трудно да осъзная как ще вървя напрев в това мъртво море.Как ще мога да живея така още около 3/4 век.
Но преди време ми дойде нещо на ума-просто трябва да забравя за тези под мен и да гледам тези пред мен, тези които имат същите идеи, които са чисти и...и са ХОРА!Посети това, за да видиш, че и аз съм на същото мнение
>>> http://www.izpoved.com/confessions.asp?cmt=r&ctg=anger&cnf=2329 <<< .................................................................................................
Коментар направен на 16 Май 2006 Контра-изповед:
Като човек, използвал този начин на изразяване допреди 2-3 години (и сега участващ в ежеседмични запои с компанията си от двулични, повърхностни приятели без цел в живота), цитирам:
Join the dark side!
Тъпата шега настрана, ако наистина това е мнението ти за околните, предлагам да пробваш да смениш мисловната нагласа (дори да е временно).
Истина е, че всички са ръководени от наи-низките ни инстинктни, но все пак сме хора (по същество вид животни) - физическия ни образ изисква тези механизми за оцеляването си. Аз смятам, че висшата цел на човечеството е да опознае Вселената, да разбере реалността около себе си. Някои замечтано биха пожелали да се освободят от физическата си обвивка, да остане само разум, но... какво ще остане? Нима не е истина, че цялото наще съзнание, нашият разум е базиран на усъвършенствани вродени инстинкти и все по-сложни условни рефлекси, преминали през ситото на естествения и сексуалния (пряко свързан с предния) подбор? :-)
Накратко и на по-всекидневен език: ем, би било бая по-яко цялото човечество да се обедини, да започне да се занимава с по-висши дела, да не му пука за богатства, оцеляване и тн, ама я пробвай да направиш това от сегашното общество (пресен пример - идеите на комунизма и печално провалилата му се реализация).
Послепиш: книгата "Вашите слаби места" на Уейн Дайър (Dr. Wayne W. Dyer - "Your Erroneous Zones") е добра втора стъпка, ако някой се реши на първата - оставяне на философските помисли на заден план и опит за интеграция в "нормалната" реалност (накратко моята история в периода 12-15 години).
Съзнавайки, че може би "леко" се отклоних от темата, предлагам още едно пояснение на горния текст (друга мисловна нагласа по време на интегриране в обществото):
Искате да избиете всички около вас?
Смятате, че всички около вас са овце, безмозъчна маса, неспособна да проумее липсата на смисъл в собствения си живот?Отчаяно търсите онзи гранатомет за 50$, за който бяхте чули по новините? Е, изглежда че сте си открили ако не цел в живота, то поне забавно занимание, с което да разнообразите продължителните мисловни сесии, търсещи смисъла на живота и същността на Вселената/реалността!
Започнете да се обучавате чрез прости разговори с бездушните роботи около вас, изучавайте ги като системи, притежаващи своите слаби места и методи за контролиране. Захванете се с приложна психология, научете различни хватки за контрол на тези около вас и съвсем скоро ще можете да използвате нарастналото си социално обкръжение за собствените си висши цели.
Само сега, поръчайте до 10 минути удивителната методика "Less bla-bla, more таковане" срещу скромната инвестиция от 1 до 2 години от вашия живот. Какво е това, казвате, че в този жалък простоват свят няма достаъчно висши и заслужаващи си времето цели? Дори и да е така, не е важен смисъла на действието, а да си извлечете кефа от него... Ето какво казват някои от нашите клиенти:
"Аве ман, бях ебаси сдуханяка, ти казвам карах я само на dark-metal и депресии (и манджа), ама сега успешно се напивам до незапомненост на всеки 3 дена, карам си на пуш-диета под мотото "A joint a day keeps the doc away" и хич не ме ебе ко става и ко ще си правя с живота, само гледам да си правя сеира, хехе, ко да ти разправям, кефчи =]"
"Ами... в началото бях в една много приятна, мека и розова стая, но веднъж брат ми, споделящ идеите ми до някаква по-малка степен, видя тази невероятна оферта и ми дойде на посещение. Оттогава досега се преместих на по-малко меки пространства, но започна да ми харесва липсата на решетки. Сега нямам такова желание да изтръгвам сърцето на всеки срещнат, тъй като ме заинтригуваха по-косвените начини за въздействие, нещо като "кадифен юмрук в желязна ръкавица". Преди самотата беше голям проблем за мен, но сега се радвам да споделя, че редовно се мотаем с приятелите ми по различни фирмени магазини с химическа насоченост и... тоест просто искам да кажа, че някои неща са доста по-забавни, когато имаш (повече) съучастници... о, съучастници ли казах, имах предвид приятели със сродни интереси..."
"em pi4 po4ti ucelih formulata, po4nah s razvitie na neebatelnostta, 4e da ne se f1rlqm v takviz depresii, ama posle doide zora ot tova, 4e samo ne-neebatelnostta mi bila protivodeistvie na fenomenalniq mi m1rzel, taka da se kaje dvije6ta sila v jivota. 6tehme da stana golemo programist, nacionalen, svetoven, galakti4eski otbor, tn... ama kat te udari, i... takova de, ina4e sq pone dokarvam pove4e broiki frendove, otkolkoto kompove, sq trqq porabotim po pi4kite, 4e tam broikite ne izlizat ne6to. Vreme ima, pa i m1rzel ima sre6tu nego. Ai s mir, da hodq si 4eta poslednite stripove ot webcomicsite"
"Ами, да, бих казал, че падането на кулите беше едно от най-изпълващите душата ми постижения... Все пак по едно време стана скучно граденето на империи и собственоръчното рязане на глави на заложници с вилица. Просто се зарадвах, че толкова зле подготвен план пак успя да бутне 2 доста значими сгради. Че и голям сеир направи - ей ме на в учебниците по история. Да ви почерпя едно мартини при басейна?"
Поръчайте сега, като изпратите SMS на кратък номер 166 с текст "Ще се оттърва от мъките си веднъж завинаги", придружен с адреса ви, и ще участвате в томболата ни за 24-часова екскурзия, включваща луксозен транспорт, топло посрещане и покрити медицински разходи в един от многото регионални SPA-центрове с най-добрите и упорити масажисти в света.
Само сега!
За автора: Роден през 1756 година в западните части на Америка, той израства в скромното семейство на вдовица и отровен с цианкалий баща-милиардер. На 3 годишна възраст е вербуван от албанските специални сили, извършвайки първата си мисия по придобиване на живи образци от черна чума под прикритието на труп из улиците на средновековна Испания. Тези събития предопределят съдбата му на начинаещ програмист-загубеняк, но именно поради сенчестото му минало бива разконспирирано през 1971 от вълнен чорап, изпратен от Великия съвет на Меровингите, целящи заличаване на конкуренцията на пазара на клечки за зъби. На крехката възраст от 1337 години, след известно затишие и неизвестно количество скука той се обзалага с боговете, че може само чрез мързел и нерешителност да провали дори най-добре нагодения живот, който му бъде предоставен. За тази цел през 1988 година му бива даден живот, който (въпреки каляващите изпитания в ранни години и последващо изобилие от възможности, комбинирани с липса на спънки) той все още успява успешно да прецаква.
--
©2006, Rand Shit Generator, tmp|0925 mode .................................................................................................
Коментар направен на 18 Април 2006 Toku 6to popadnah na tozi sait,tyrseiki istoriq podobna na moqta,otkrih,systoqnie na duha,podobno na moeto,misleh,4e sym izvinzemna,misleh da hodq na psiholog,ne moga da byda kato tqh,ne iskam da sym kato tqh,tova,4e sym razli4na me tormozi,zatyvam vse pove4e,razbolqvam se,opitah se da zamenq gneva s lubov,ne stava te ne q priemat,pomo6t pogubvam se... .................................................................................................
Коментар направен на 10 Април 2006 Уау супер! Напомня Херман Хесе и Жан Пол Сартр с хеви метъл елементи! Супер! Продължавай да пишеш!!!
Der Steppenwolf .................................................................................................
Коментар направен на 5 Април 2006 кво да ти кажа,пълно е с измети по света,само че в Българиа са с много голяма концентрациа.Смърта можеби е някакво решение но нека я оставим тя сама да доиде.Хубавото в случая е че има хора като теб,колкото и малко да са!!!Но се безпокои,защото възмездие има.Може би следващия живот???.това е .................................................................................................
Коментар направен на 25 Март 2006 Проблемът е, че никой не ме оставя намира. Вярно е това, което казваш, но съществата от другата страна непрекъснато се опитват да ме унищожат, бъркат се в делата ми. Аз ги изоставих, защо сега и те не оставят мен? .................................................................................................
Коментар направен на 24 Март 2006 Писна ми да се опитвам да пробия нечие съзнание! Предпочитам изолацията, пред това съществуване! Не бих се предал, но не бих съжалявал за Смъртта. .................................................................................................
Коментар направен на 23 Март 2006 Ами има много верни неща в това, което пишеш, но от друга страна е толкова излишно и лишено от смисъл, че чак се чудя защо си губипш времето да го пишеш. Има и друго, не трябва да съдиш хората за избраното от тях поведение, остави ги да живеят собственият си живот и щом са избрали да го живеят като нищожества нека бъдат такива. Щом ти искаш да изживееш живота си по-различен начин... ами давай, живей го както ти харесва. Защо всички трябва да са като теб, с твоите инстинкти, с твоите разбирания? Ако преди хиляди години имаше интернет и този сайт също съществуваше със сигурност щеше да се намери някой като теб, който да напише същото за съвременниците си. Когато започнеш да гледаш положително на заобикалящият те свят ще видиш как той се променя и става такъв какъвто си го представяш в най-хубавите си мисли, но до тогава ще виждаш само сенки на хора, но не и самите тях. И насочи съзнанието си и действията си да промениш това, което не ти харесва, а не да унищожиш някой/нещо. Най-лесно е да унищужиш, това е най-лесния път. Щом си толкова отворен/отворена, давай промени света към по-добро. И аз бих се радвал да живея в един по добър свят и непознатите по улицата да ми казват - здравей как си, но това никога няма да се случи, затова си живей живота без да се напрягаш. .................................................................................................
Коментар направен на 22 Март 2006 "Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя."
Матей, глава 11, стих 28
Потърси Бог !!! Той не е абстракция ! .................................................................................................
Коментар направен на 22 Март 2006 Много красиво си се изразил/а.
Аз в момента осъзнавам всичко това... Мислех че съм луд (а може би съм)... Крепи ме това че съм млад и още се уча... В един момент ще свикна... Свикнах с толкова много неща... Защо и ти не се опиташ да свикнеш... Смъртта не е спасение... Погледни хората в очите - те са под тебе. Не се плаши а се бори ! .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|