Българската страница за
анонимни изповеди

Изпратете вашата изповед
Похотливост | Завист | Алчност | Гняв | Фантазии | Сънища | Дрога | Алкохол | Разни



Дата на изпращане:26 Април 2007

някой път като започват да ме ядосват хората , толкова ми става криво ,че излизам от нас и вървя ,вървя кат лудите , рева си самичка и проклинам целия си живот на ум .... направо не знам кво ми става ,ама все по-често ми се случва вече-от малкото се депресирам....

.................................................................................................
Коментар направен на 20 Ноември 2008

Много добре те разбирам,в един момент съм спокойна и нищо ми няма,но в друг,само една дума да ми кажат на криво или започнат да ми викат без причина и вече съм бясна и ми идва да пребия някой за да ми олекне.Аз си плача само в кащи и то когато съм сама така че това което ти казваш ми е мн познато и те разбирам напълно

.................................................................................................
Коментар направен на 28 Април 2007

Абе и аз съм същия само дето рева на ум не наистина,живота е шибан бе,трябва да му се покаже среден пръст и докъдето стигнеш дотам.Еби му майката,прави си квото искаш и да не ти дреме,а пък и са идват Мейдън,Менсън и други хубавини,пий една водка и тва е ;)
Поздрави.М20

.................................................................................................

Следваща >   Случайна >



Изпрати тази изповед на приятел


Връзка към личен блог или уебсайт
Достъп през мобилен телефон
Препоръчай izpoved.com на приятел








Ако внезапно почувствувате непреодолим подтик да направите създателя на този сайт щастлив кликнете бутончето по долу.



Посетете също:

LiterNet / Литературна мрежа
Lovestyle e-magazine
Портал за българите зад граница
Българският сайт за окултизъм
Стартирай.ком
Регистрация в Търсачки
Истории от Света и Интернет
Вашия сайт тук

 



 

 

Обратна връзка.   Правила и условия.   Privacy.   FAQ.   WAP.   За реклама.