Дата на изпращане:13 Април 2007 Имам проблем и то май най-големият ми проблем е собственото ми его и инат... С приятелят ми сме заедно повече от година.До преди няколко месеца много се дърпах от запознаването със семейството му. Не знам защо...просто интуиция. Много трудно се навих да се случи това романтично преживяване. Но заживяхме заедно и нямаше "мърдане" както се казва. Отидохме на гости при техните, вечеряхме и на следващия ден ме скъсаха от бачкане. Както и да е утехата ми беше, че ще трябва да мълча и да се социализирам. Така приключи и този ден. На следващата сутрин ставам и отивам до банята и не знам защо се заслушах в носещите се от другата стая приказки...и какво ли не чух по свой адрес....щях да експлоадирам...стиснах зъби в името на световния мир и се прибрах обратно в стаята...цялата се друсах от нерви, а той сладко спеше. Разревах се.Той разбра за кратката случка, облече се и излезе.Останах сама и почувствах се ужасно защото бях в чужд дом сред хора, към които до ден днешен изпитвам непоносимост. Те разбраха, че съм чула, последваха някакви крясъци и аз панирана започнах да събирам багажа си. Той се появи след час. Майка му и сестра му кръжаха наоколо. След два часа си тръгнахме от там и до ден днешен не мога да преживея ситуацията. Не ме притеснява, че някой не ме харесва просто ме притеснява, че това е неговото семейство и че от месеци назад до ден деншен аз не искам да ги видя. Само при мисълта за тях ми изтръпват, посиняват и изстиват крайниците. Започвам да треперя.Мразя себе си че позволявам на някой да ми повлияе по този начин. Аз съм възпитан и образован млад човек с прилична работа...можеби в началото на една добра кариера.Празниците ги прекарваме разделени - аз с моето, той с неговото семейство. Не мога да ги понасям...изпитвам злоба към тези хора...и по конкретно към сестра му (кучка) искам да я удрям....за първи път в живота си ме терзае такова чувство.Това пречи на взаимоотношенията ни.Подозирам, че идеала за мъж за сестрата е именно братчето ...т.е. моят човек.Псува ми се..................................................................................................
Коментар направен на 17 Април 2007 "може би" са две думи, иначе статията е написана грамотно;
колкото по се нервиш,толкова по ще те нервят - това си е твоят избор .................................................................................................
Коментар направен на 16 Април 2007 Никъде не пишеш какво си чула по твой адрес, какви са били причините да не те харесат, и то ей така от първия път, без да те познават.
Мисля, че това което правиш е най-правилното. Избягвай всякакви контакти с тях! Дано приятелят ти държи много на вашата връзка, защото роднините му сигурно ще започнат да го настройват срещу теб. Не се притеснявай от такива простотии. Тия хора са много под твоето ниво. Успех .................................................................................................
Коментар направен на 15 Април 2007 Не се измъчвай изобщо! Просто няма да контактуваш с тях и толкова! След като ведъж са си позволили да говорят гадости по твой адрес, това си е просто коз в ръцете ти! Казваш на твоя човек, че при създалите се обстоятелства ти няма да се срещаш с тези хора, нито ще поддържаш каквато и да било връзка с тях! Те за теб просто не съществуват и ако той желае да ги вижда да си ходи сам при тях! Тове е! Бъди твърда и няма да отстъпваш! Нека той да прецени дали иска да е с теб или иска да се държи за полата на майка си! Просто ако иска да бъде с теб, трябва да скъса пъпната връв и ти да си на първо място пред всичко останало! Още повече, че имаш достатъчно основание за това, след като неговото семейство се е отнесло толкова грозно и недоброжелателно към теб! Бъди силна и отстоявай правата си! Няма да отстъпваш, защото ще ти се качат на главата, вярвай ми! След като са си позволили на първа среща да те впрегнат да им бачкаш, значи това са хора, на които, ако подадеш пръст - ще ти откъснат ръката! Трябва да им дадеш да разберат, че няма да позволиш никой да ти се бърка и да се опитва да ръководи живота ти, защото не си длъжна на никого с нищо и ако се събирате да живеете с твоя човек, то трябва да сте самостоятелно и вие да си определяте правилата! Кажи и на него, че няма да позволиш никой да се бърка в живота ти и да си помисли дали е готов да се отдаде изцяло на теб и на вашата връзка или предпочита да си стои при мама? Казва ти го една жена, която е минала през всичко това и са й били нужни много години за да си извоюва правото да бъде господар на собстения си живот! Аз бях твърде млада, твърде добра и добре възпитана за да си позволя да "сиктирдосам" свекърва ми и свекър ми, които в първите години от брака ми превърнаха живота ми в ад! Започнаха да се разпореждат със всичко мое, включително и личното ми време, задължаваха ме постоянно да оправям техните бакии, да им чистя, да им работя по двора... Смятаха, че съм длъжна да съм на тяхно разположение и да ме юркат като магарица за всичко. Ние не живеехме заедно и те ме побъркваха, а пък ако живеехме заедно сигурно щяха да ме уморят. Нямахме нито миг лично време, в което да си планираме нещо като младо семейство - да отидем някъде на разходка, да се съберем с приятели... Те постоянно звъняха по телефона и ни нареждаха да отидем на село, че те имат много работа и ние трябва да отидем да работим. Казваха го със заповеднически тон, така сякаш ние сме длъжни и нито ни питаха - "Можете ли да дойдете, не можете ли?" - нито нищо! Направо заповядваха и готово! Аз много време мълчах и трупах ядове и изхабих много нерви, докато не ми избиха балансите и взех ама съвсем буквално да си ги сиктирдосвам и да ги режа най-безцеремонно! И о, чудо! Допреди това не стига, че ме юркаха, ами бяха и недоволни и все ме плюеха зад гърба ми, а като взех да ги режа и "право куме в очи" да им казвам, че изобщо не съм им длъжна с нищо и си имам свои неща за оправяне и свои планове за това как ще прекарвам времето си, омекнаха и даже взеха много повече да ме уважават, отколкото, когато ме ползуваха за изтривалка! Така лека-полека се научиха, че няма да я бъде тяхната и ще си живея моя си живот така, както аз искам! Сега ходя много рядко там и гледам изобщо да не подавам пръст, защото знам, че ще ми отхапят ръката! Мъжа ми им е син, нямам нищо против да си ходи, да си ги вижда, да им помага, но аз не съм длъжна! Сега съм си добре и нямам проблем в това отношение, но минаха едно 8-9 години от живота ми, докато да ги поставя на място! Разбрах, че едно магаре колкото повече носи - толкова повече го товарят! Така, че пресичай нещата още в зародиш, не позволявай да минат години, докато си извоюваш правата! Изникне ли проблем - оправяй се веднага! Не мълчи и не трупай негодуванието в себе си! Това е разрушително! Бъди силна и подреди живота си така, както ти искаш, а не както иска тоя, оня, другия или третия! Слагай ги всички на място и да си гледат тяхната работа! Хайде успех ти желая! Поздрав: М.С .................................................................................................
Коментар направен на 15 Април 2007 някои семейства са ужасни. толкова са гадни че трябва просто да прекратяваш връзка навремее с тях дори някои от тях да са свестни и добри хора. семейството винаги влияе...
бягай и не съжалявай .................................................................................................
Коментар направен на 13 Април 2007 Споко пич аз съм хетеросексуален обаче имам абсолютно същия проблем с родителите на приятелката ми. Нито те могат да ме гледат нито аз тях.И какво от това да не е края на света? Обаче да ти ходя в къщата им, да им работя? Къде ме търсиш...чак такъв балък не съм. Въобще не си го слагай на сърце, радвай се на твоя човек и толкоз. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|