Дата на изпращане:2 Март 2007 Днес сутринта научих че мой близък е починал.Знаех предварително че може да стане такова нещо просто положението беше тежко а и може би човека се оттърва от мъките. От сутринта времето тече бавно и мъчително.Реве ми се много ама съм човек който не реве ама сега направо ми се къса сърцето.В един момент съм по-добре а в друг ме обзема гняв и мъка и ми става много тежко.Още не съм го осъзнал каточели.Мисля си - Това е един сън всеки момент ще се събудя и всичко ще е просто кошмар.След малко ще тръгвам за провинцията.Страх ме е да го видя.Много ми е тежко хора.Опитвам се да си излея мъката тука доколкото е възможо това.Живота е толкова... .................................................................................................
Коментар направен на 16 Февруари 2008 Ами така е пичове, свиквайте... Животът е нелечимо венерическо заболяване - предава се по полов път и винаги завършва със смърт. Нормално мозъците ви са потопени в цял океан от дрога - ендорфини и енкефалини, предназначени да не осъзнавате тази проста истина. Единствено хората, изпаднали в най-дълбка депресия, както и тези, преживели загуба на близък човек, виждат поне за малко света такъв, какъвто е. .................................................................................................
Коментар направен на 4 Март 2007 Ох,приятел,много добре те разбирам...загубих напоследък двама близки хора.Първият беше мой добър приятел,който много ценях.На погребението едва не припаднах от нерви,както съм силен и хладнокръвен по принцип.Беше ме страх много да го погледна,беше прежълтял,изстинал.Като го изкараха от църквата с краката напред едва не се свлякох на земята.
Вторият човек беше баба ми,макар много възрастна,осъзнах,че изобщо не съм си давал сметка,че може да се случи с нея.Израстнал съм с нея.Не можах да и кажа колко я обичах.На погребението и се държах,няколко дни трупах мъка и една нощ тайно се наплаках на воля,гледах нещата,които имах от нея,спомнях си за почтеният и ,достоен за възхищение,но нелек живот.
Такъв е живота,да,прав си:( .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|