Дата на изпращане:16 Декември 2005 Незнам какво правя тук?Но се реших да драсна някой ред.И се надявам някой да ми помогне.Имам един голям проблем.Не се разбирам с родителите си.Още от малка сьм била винаги проблемното дете.За майка ми сьм изчадие,мрьсница,а и постоянно ме кьлне.А татко много пие.И аз все сьм виновна.Това ме изнервя.Искам да се махна от вкьщи и да си имам собствен живот.Приятел си нямам.А когато си намеря-се почват едни...защо сьм се пребирала кьсно вкьщи,как можело да ходя у тях,проститутка сьм била,незнам си каква.Но кьде да отида.Още повече че сьм студентка.А пари нямам.Не работя.Кажете ми какво до правя.Живота ми се изпльзва и ме страх заради тези проблеми да не остана сама.Незнам дали ще мога да сьздам семейство.Изглежда ми невьзможно.Кой ще ме тьрпи такава?До сега не сьм имала сериозна врьзка.А сьм на 22-години.Немога да допусна никой до себе си.Още повече че преди година загубих любим.Но не пьрвият.И това ми влияе.Когато бях на 18-години ме изнасилиха.И вече се страхувам от мьжете.От тези с които сьм била не сьм получавала кой знае какво внимание.Само са тьрсили забавление и секс.Това живот ли е?А искам да се реализирам,да имам кариера.................................................................................................
Коментар направен на 21 Септември 2008 какво им става на днешните родители - направо са се побъркали. Това е вече масово явление - повечето ми приятелки, включително и аз сме чували подобни гневни думи. .................................................................................................
Коментар направен на 24 Декември 2005 ако искаш ела да живееш при мен и съквартирантката ми в дружба2 без пари.винаги съм искал да помогна на някой в беда. .................................................................................................
Коментар направен на 22 Декември 2005 И аз не се разбирах с родителите ми. Същите приказки съм ги слушала доста - определения като проститутка, лека жена, парцал и т.н. Върховото изпълнение беше, когато една вечер едно момче ме закара до вкъщи с колата си и когато се наведе да ме целуне за лека нощ, баща ми, който през това време висял на прозореца и чакал, изскочи през вратата и се разкрещя, та целият квартал да го чуе - "курво с курво долна, хайде наебете се на капака на колата да те видят всички каква си пачавра" и т.н. Тогава ми прекипя и на следващия ден си събрах багажа и се изнесох.
Така нещата доста се промениха, подобни "ласкави" определения повече не съм чувала, с родителите ми си ходим на гости като стари приятели и си бъбрим, а въпросното момче от случката е моят мъж днес. Признавам, че много голямо рамо тогава ми даде една моя приятелка, която ме подслони в първите дни.
Вярвам, че и ти можеш да излезеш от кошмара. Намери си работа, вярвам че си кадърно момиче и няма да ти е трудно. Намери си и квартира. Ако трябва, образованието го изкарай задочно, но в никакъв случай не го зарязвай.
И не чакай - животът си тече, по-добре го направи такъв, какъвто искаш, отколкото да го оставиш да минава покрай теб като влак край малка гара. .................................................................................................
Коментар направен на 20 Декември 2005 Мило момиче аз бях на 29 години когато започнах да уча Двигатели с вътрешно горене задочно и завърших на 35 години.Та ти си на 22 години действай по смело ако трябва прекъсни следването,намери си работа и квартира.Знам че е трудно заплатите са ниски но работа все пак има.Достатъчна ти е една стая с мивка.Винаги можеш да се прехвърлиш задочно за да завършиш,ако решиш пък не учи хиляди хора живеят и без висше образование.Желая ти успех.Говори с психолог все пак. .................................................................................................
Коментар направен на 17 Декември 2005 Наистина е тъжно това, което споделяш и проблемите ти изобщо не са нито малко, нито малки. Но трябва да кажа, че всичко зависи до голяма степен от теб.
Първо за родителите ти. ами никой не си ги избира и каквито му се паднат такива, както и никой не си избира децата. Щом си зависима все още от тях май ще се наложи да склониш глава и да изчакаш още малко да завършиш и тогава вече можеш да се отделиш на квартира самостоятелно, но до тогава гледай да избягваш конфликти макар и понякога да се налага да правиш компромиси. За съжаление в момента те са силните и трябва да ги слушаш, а в твоя случай сигурно и да им се подчиняваш. Явно те не са от най-добрите, защото аз никога не бих си позволил да наричам детето си с каквито и да е обидни думи, да го бия, кълна и т.н. Това си зависи от възпитанието и добре е, че ти не го приемаш като нормално поведение, което означава, че не би постъпила така със собствените си деца, което те и съветвам, но за момента ще се наложи да търпиш. Ако все пак вече ти е дотегнало от тях и държиш да се изнесеш тотогава направи нещата умно. Намери си работа, поработи известно време, за да си сигурна, че ще можеш да се оправиш сама с тези доходи, които ще си докарваш и тогава просто им кажи, че си решила да се отделиш самостоятелно. Те разбира се ще са против, но ти си на 22 години и си напълно самостоятелен човек и можеш да взимаш решения и без тяхна помощ. Ще видиш и, че след като се изнесеш и отношението им ще се промени (надявам се към добро).
Що се отнася до мъжете... това е много трудна тема особено в твоята ситуация. Аз съм мъж и нямам реална представа как се чувства еднажена след като е изнасилена, но ти вярвам като казваш, че се страхуваш. Но ако искаш да имаш някакъв успех ще трябва да преодолееш страхът си, защото иначе няма как да си намериш свестен приятел. Дори и ако го намериш и показваш страх, държиш го настрана от себе си и т.н. то няма да сте дълго заедно. Може би е добре да се консултираш с психолог за това, защото едва ли тук бихме могли да ти помогнем, а това е доста сериозно нещо, за да си правим експерименти. За съжаление обаче едва ли имаш пари за психолог и предполагам, че няма да можеш да се възползваш от подобна услга, затова ти препоръчвам да разгледаш из интернет, по форуми, сайтове и други места дали пък няма някъде местенце където се пише за тези неща. Други момичета преживяли същото, които да споделят как са се възстановили от тази психическа травма. Надявам се всичко да се оправи и животът ти да се нареди, но това няма да стане ако се самосъжаляваш и ако си втълпяваш, че живота за теб е свършил още на 22, така че вземи се в ръце, започни да си поставяш някакви малки постижими цели, като например да си намериш работа на първо време и ще видиш, че всичко ще започне да се нарежда. Приятелят ще се появи от някъде и ще ти завърти главата и щастието ще кацне и на твоето рамо. Това не се случва само на хора, които не го търсят. Търси го аз това те съветвам. Пасивността няма да те доведе до никъде, всичко си е в твоите ръце. Ние тук можем само да философстваме, но не можем да свършим твоята работа.
Желая ти най-искрено успех и помни, че има и добри хора на този свят, сред които и мъже. Просто ги намери!!! .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|