Дата на изпращане:4 Декември 2005 През годините имахме проблеми с мъжа ми. Без значение от какво естество, сложни, но не непреодолими. Развитието беше следното: той се прибира вкъщи, нервен, аз го помоля нещо да ми помогне, той го направи надве-натри, аз се изнервя и му направя забележка. Оттам той започне да ме гледа много лошо и злобно. Преди години съм му казвала, че не искам така да ме гледа. А той ми каза, че не иска да му правя забележки. От тези погледи страхотно се изнервям, викам сега ще се заяждаш ли с мене? И почваме караница, от някаква глупост. Караме се, караме, аз ревна, отида в банята да се нарева, но той не се спира, идва при мен и започва.. какво става, защо така, вместо да се успокоя аз побеснявам още повече и изпадам в истерия и започвам да крещя, да си удрям главата в стената и да му викам Махай се махай се остави ме. Защо веднъж не ме остави да се наплача и да ми мине? В крайни случаи се е случвало да започна да го ритам, като 1-2 пъти му излизаха синки. Супер ми е било съвестно и гузно винаги от това. Чак толкова не го заслужава, но като му кажа остави ме, махни се, той не иска и според мен той ме докарваше до истерия. Преди около 2 години веднъж счупих една чиния - не целех него, просто от яд я хванах и я разбих в плочките. Тези неща се случваха примерно веднъж на 1-2 месеца. От тази година 2005 престанахме почти да се караме. Майка му се разболя от рак. Той започна да следва миналата есен. Нямахме време явно да мислим за глупости. Изглеждаше, че сме порастнали най-сетне. На 27 сме и двамата. Напролет си направихме дете. Свърши му сесията и му остана свободно време и започна да мисли глупости. Ограничавала съм го, започна да излиза по-често, не искаше да говорим за детето. Не съм го натискала за детето. Майка му му намекваше, че иска да гледа внуче и той се реши, като му предложих. Искаше го. Но взе да му става тясно вкъщи. При такива обстоятелства един ден се скарахме за дреболия /а откак забременях всъщност караниците пак зачестиха - същата работа - аз бягам да плача оттатък той се влачи, 1-2 пъти ме докарваше до истерия и не се съобразява, че може да пометна/, та този път се скарахме и аз счупих няколко чаши /не по него, в пода/ и стъклото на холната врата и той тръгна да излиза и аз взех един нож и започнах да го преследвам. Била съм извън контрол, помня по едно време че търсих чук и мислех да почна да чупя уредбата, телевизора, компютъра, наред от яд и безсилие. Бях в 4ти месец. Та го преследвах и него с тоз нож и го порязах. Той ми го взе. Това продължи няколко часа, аз излязох накрая, изключих си телефона и като се върнах него го нямаше и не се прибра цяла нощ. Оттам тръгна всичко. 1 месец живяхме така, той не се прибираше, после се изнесе. Сега съм в края на 8ми месец, той ми се обажда често, иска да се виждаме, прави среща и я отменя, виждаме се 2-3 пъти в месеца. Проявява желание да се върне, но не сега. Не разбира, че съм безпомощна в това състояние.. Виждам го, че иска да се съберем, явно още преживява историята с ножа. Как да му обясня, че като съм бременна той трябва да е малко по-мек от обикновено. Взимал е наркотици в пубертета. И сега взима, май хапчета. Явно покрай тия неща се е разклатил. С лабилна психика е, то и аз явно. Вика аз съм сигурен, че някой ден ще се съберем. Кажете ми, какво да правя? Той казва, мен ме е страх че като се върна ще се караме пак така ужасно. Не иска да ходим на семеен терапевт. Ако можете ми помогнете със съвет!
П.С. Това с ножа беше еднократно. Ужасно ми е гузно и съвестно, няма с кой да споделя, а той не може да ми прости. А аз мога да му простя това, че ме остави и цялата бременност си я карам сама. .................................................................................................
Коментар направен на 13 Юли 2007 Май беше прав Мартин Карбовски като каза, че светът се е напълнил с кури и путкове. Да му крещиш, да му чупиш посуда и да му извадиш нож, а той да бяга, вместо да ти тегли един здрав бой, след това едно още по-здраво чукане и на края два шамара за затвърждаване на урока ?!? На къде отива този свят ???
Проблемът при вас е, че си изгубила всякакъв респект към мъжа си. Явно, след като той го е допуснал, не сте подходящи един за друг. Ако една жена не се страхува поне малко от мъжа си, ако неи се свива сърцето, като я погледне строго, ако въобще и през ум може да и мине да му повиши тон, мисля, че връзката е обречена. Просто ти се нуждаеш от истински мъж, който да те държи из късо и когото да уважаваш, а гаджето ти - от някоя кротка теменужка, расла в саксия, която ще го гледа с обожание и възхищение. .................................................................................................
Коментар направен на 13 Юли 2007 i nie se karame s jena mi, posle dvamata revem i se pregrashtame. taka vsiaka vecher, pochva se v 10 i svarshva v 3 sutrinta. mejduvremenno vzimame reshenie za razvod, obmisliame kakvo da pravim s kashtata, deteto, zaemite. 1 chas sme razvedeni. sled tova ni stava gadno i pochvame da se umilkvame edin na drug, nakraia se pregrashtame i hlipame. az na 33, tia na 30, s dete na 4, ejednevieto ni ubiva i dvamata .................................................................................................
Коментар направен на 11 Април 2006 Горкото дете!
Надявам се нещата са добре и с трима ви, но малко се съмнявам.
Не намирам други думи в момента, та ще го кажа направо: ЛУДИ ЗА ВРЪЗВАНЕ СТЕ!
И двамата имате нужда от психиатрична помощ и съотвено лекарства.
Детето ви... милото невинно създание... не ми се мисли какво ще излезе от него живеейки в дом като вашият.
Това за изкарването на цялата бременност сама... мила, съжалявам, но ти си си го причинила сама на себе си. Да го гониш с нож? Коя серия на Психо си изгледала преди това? Лудост, абсурд!
Оставил те е сама защото го е било страх (и с право) за живота си.
И стига с тези "хормоните това, хормоните онова"... и други жени са бременни или са били. Не е само до хормоните. .................................................................................................
Коментар направен на 30 Декември 2005 Бременната жена е най-крехкото, нежно и уязвимо създание.Неможаха тези темерути да схванат колко е деликатно това положение на жената.Тя изпитва страх от бъдещето в тези моменти,подсъзнателно я тормози това,че тя известно време ще бъде завързана за своята мила рожба и предстоящата огромна отгворност която и предстои.Това, че ако на него- мъжа му докривее може да си дигне шапката и да излезе, а тя не може да мръдне...Спокойно!Това ще отмине!Аз бях изпаднала в страхотна депресия когато бях бременна и това е нормално.Но работата е там,че когатоо най-имаш нужда от подкрепа ,той бяга от отговорност.Нещата ще се обърнат-БЪДИ СИГУРНА И СПОКО!!! .................................................................................................
Коментар направен на 8 Декември 2005 Здравей! Според мен имаш нужда от психотерапевт, защото ми се струва, че не си в мир със себе си. Мисля, че трябва да се справиш първо сама, а след това постепенно да го прикоткаш и него. Изказвам чисто професионално мнение - вие и двамата сте лабилни, но по различен начин. И ми се струва, че не осъзнавате отговорността, която носите пред бъдещото си дете. А то ще е жертва, ако родителите му трошат, блъскат и се изнасят за щяло и нещяло. Когато човек не пораства навреме по естествен начин, търси помощ за ускорено съзряване. Това е единственият начин да не тормозиш околните и да не превръщаш живота им в ад.
P.S. Няма нищо лошо в това да оставиш човека да ти се извини и да те успокои, когато е осъзнал някаква вина. Напротив, мъдро е и е по-отговорно, отколкото да се опитваш да го прогониш... .................................................................................................
Коментар направен на 5 Декември 2005 Пак казвам, че беше еднократно при мен. Някак си ме обзе точно "бяс" при мисълта, че съвсем съзнателно ми е направил това дете и сега започва да се ослушва. Просто ми падна пердето, това е. Обаче той сега с това се оправдава, страх го било от мене. Чувствам се като участник в експеримент. А чувства има, и то силни. Това е истината. Имам огромна любов към него в сърцето си, но в многото напоследък моменти, в които той реагира направо неадекватно, ме избива на агресия. Незнам коя земна сила ще ме спре да му налетя, ако взема че родя а той продължи така да се държи. Защото ще идва, ще се влачи да вижда детето, а го е страх да се върне. Не, нямам примери за агресия около мен, освен съпруга ми. Той е агресивен към непознати на улицата. Примерно пътува без билет и гледа "лошо"/както и мен ме гледа понякога/ кондукторите и ги заплашва примерно. Не смятам, че е нормално да съм агресивна, но освен към него никога друг път не ми се е случвало. Нямам и желание да се карам и заяждам с хората... по принцип. .................................................................................................
Коментар направен на 5 Декември 2005 Уважаема госпожо аз съм мъж и по възрастен от Вас.През живота си съм бил все на път вън от къщи и горе долу живота вървеше детето порасна ожени се и работи.Вече съм в къщи но не ми се стои.Жена ми наистина като че ли е болна,непрекъснато ме дебне и следи на темата чистота и уредност.Защо имало трохички по плота защо чашата била там а не там,защо тази риза а не другата,защо тези обувки а не другите.Защо имало прах ,защо било мръсно,непрекъснато е с парцала и гъбата в ръка.Спряхме да си говорим,за секс въобще дума да не става.Най-щастливи сме когато единият излезе на разходка,просто не можем да се понасяме,не съм я удрял и тя мен не,но омразата е явна и не прикрита.Изчезна химията между нас,а имаме и толкова хубави спомени,препоръчах и да отиде на лекар но лудия никога не си признава че е луд.Тя просто е болна на темата чистота и да строи нещо да преоборудва да пренамества но немога постоянно да и осигурявам терен за действие.Мили хора послушайте по възрастен от вас без малко разбирателство,без толерантност без хармония нищо не става,мъка е живота независимо от финансовите възможности.Бъдете здрави .................................................................................................
Коментар направен на 4 Декември 2005 Когато си бременна много често си сменяш настроенията наистина, но трябва преди всичко да си спокойна - заради детето, а на другото майната му на този етап. Колкото до това с ножа и тези изблици на гняв и агресия - седнете и поговорете спокойно, кажи му всичко, което мислиш и решете можете ли да живеете заедно, ако не можете просто приключи с този етап от живота си а ако решите че ще живеете заедно си кажете всичко от - до. Обясни му какво те дразни, защо, как и не се напрягай бъди спокойна. Поговорете за бъдещето, за детето, а когато то се появи на бял свят е много различно, но и тогава трябва да внимаваш защото има една следродилна депресия, която е ад под небето в сравнение с това което си правела-обясни му и за нея и така. Имай куража да си кажеш всичко до най - малката подробност, защото в едно семейство трябва да има доверие и разбирателство. Това от мен надявам се да ти помогна със съвета си. Стискам палци - късмет .................................................................................................
Коментар направен на 4 Декември 2005 Знаете ли, може би не бива да ви го казвам така направо, още по-малко в този така труден и важен за вас момент, когато сте сама, но все ми се струва, че ще е по-добре да имате едно честно мнение. Аз имах същите скандали с мъжа си - причините може би са били различни от вашите (нехайството, мързела, незагрижеността на мъжа ми, майка му, сестра му и т.н.), и аз бях бременна, когато счупих една дървена масичка от ярост, после години се опитвах да говоря с мъжа си, да му обясня кое ме потиска, кое ме кара да плача и т.н Нищо не се промени. После почнаха скандалите, накрая той ме би пред детето. Съвсем накрая аз го напуснах. И всичко това след една голяма любов и при положение, че мъжът ми беше много хубав, интелигентен и талантлив. Това, което искам да ви кажа, че появи ли се непоносимост, ситуация, в която ви обзема бяс от този човек, само чудото на пълното отдаване и разкриване на дълбока любов може да поправи нещата. Ако го няма чудото, дупката само ще става по-широка и по-дълбока. Сега сте отчаяна, защото сте бременна, но ако успеете трезво да погледнете на връзката си и трезво да се запитате обичате ли го този човек и той обича ли ви, може би ще стигнете до отговор, който ще е много по-добър за бъдещето ви. .................................................................................................
Коментар направен на 4 Декември 2005 здравей,прочетох какво си написала,и странното е ,че търсих точно това.Днес цял ден се сблъсквам с гняв,виждам гняв,и изпитвам гняв.Страхът е нормален,гневът е лош.Щеше ми се да имах рецепта за спирането му,боли ме когато видя това чувство,но ,предполагам, е нормално.Въпроса е да го овладеем.
Бори се с него.Друго не мога да ти кажа.
Също според мен, са важни хората около теб-ако познаваш повече агресивни хора,със сигурност ще ти изглежда нормално и ти да си агресивен.
Аз не искам да бъда,ти също,и двете сме го изпитвали,щом сме две,значи е нормално и преодолимо(слава богу) .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|