Дата на изпращане: 25 Март 2008

всеки ден живея с болката. толкова е истинско всичко. болка, болка и пак болка, физическа ... душевна .. всякаква! ужасна перманентна агония и страдание. отчаяние! живота ми е един затворен кръг от кошмари. тиха скръб и спомени за дните отминали, за пропуснатите шансове. шансове пропуснати заради липсата на смелост, заради малодушие ... страх. сега не ме е страх!!! но за какво ми е това сега ... сега когато живота ми е упостушен от жестоката ръка на съдбата. аз съм този който страда заради другите и ще умра без никой да ме запомни. никой няма да си спомни за мене, защото никога не съм имал някого, нито ще имам някого.

вече не ме интересува нищо .. НИЩО.
ще съществувам докато мога и ще продължавам да бягам от реалността.

може би скоро ще ми излезе късмета да умра. искам бърза и достойна смърт.

душата ми е изпълнена с гняв и мъст. искам единствено да причиня болка на човечеството. искам моята болка да я усети всеки един благословен кретен който ходи по улиците със самочуествие като въшка на тъпан и не осъзнава какво има.

ОЦЕНЕТЕ КАКВО ИМАТЕ!!!
оценете здравето си, жизнената си енергия, умствената си сила, волята и живота си. не предавайте тези който ви обичат

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >