Дата на изпращане:19 Март 2008 Когато бях на 7 се запознах с едно момиче и от тогава станахме неразделни.Не се разделяхме дори и нощем , защото или аз спах в тях или тя в нас.Неможехме да издържаме една без друга дори за няколко часа , но тя беше от друг град и след всяка ваканция си заминаваше и и на двете ни беше страшно мъчно.Имахме измислени от нас игри и техни тайни съкращения, които несподеляхме с други деца.Общо взето тя беше най-добрата ми приятелка и миговете с нея бяха незаменими.Но ето сега - 5години по-късно ми се иска изобщо да не я бах срещала.Преди около година нещо се промени,срещна момче което не ме харесваше и братовчетка му за 2 месеца така да се каже "се издигна в ранг втората й най-добра приятелка".Започнах да не се вписвам някакси в компанията ни ( аз,тя и още деца с който се събирахме всеки ден) , започнаха а пият , някои от тях и да пушат , а тя самата придоби огромно съмочувствие и явно това бе причината да се държи ужасно с баба си , която по цели лета ни е гледала . На мен това не ми беше приятно и почнах да й правя леки забелжки . Започнаха да ме дават за пример пред нея и явно се дразнеше от това.С течение на времето се отцепих , защото всички имаха така да се каже непристойно поведение.С нея не сме имали караници , но изведнъж се оказа че вече не сме приятелки.Разбрах че говори зад гърба ми и издава тайните ми.Толкова ми става болно когато видя котката си , която ми бе подарък от нея,или майка й когато идва да си поговори с моята мислейки си че всичко е както преди.Почти всеки ден плача спомняйки си за едно време и гледайки снимките ни от рожденни дни и почивки.Имам чувството че някой е забила нож в сърцето ми и е отрязал голяма част от него , а тази дупка никой не би могъл да запълни.Някой може ли да ми каже кой е виновен за случилото се ако изобщо има такъв и защо ми иде да й изкрещя всичко което чувствам,и да си излея цалата горчивина в сърцето си , но нещо силно ме възпира,и така до днес?! момиче на 12.................................................................................................
Коментар направен на 21 Март 2008 спокойно, мило момиче, животът е такъв - понякога хубав, понякога не толкова, именно заради лошите моменти после успяваш да оцениш хубавите :) няма страшно - един човек се променил и вече не е такава част от живота ти, но по света има още 5 999 999 999 по света и ти ще откриеш незнайно колко много от тях :) .................................................................................................
Коментар направен на 20 Март 2008 Мило малко момиче,не търси виновни,а гледай смело напред.Така или иначе занапред все по-често ще се сблъскаваш с тези неща.За да опознаеш доброто,ще трябва да минеш и през лошото.Така става често между приятелки,особено ако влезе и момче в компанията ви.Тогава нещата могат да излязат извън контрол.Зная,че ти е мъчно за отминалите прекрасни дни приятелство,но.....махвай с ръка,не храни към нея лоши чувства,в сърцето си и прости за всичко и смело напред.Живота едва сега започва.Това е! М-22 .................................................................................................
Коментар направен на 20 Март 2008 Струва ми се, че това е първото голямо разочарование, което ти поднася живота, бъди сигурна обаче, че ще има много подобни за в бъдеще. Не търси вина в никого, просто хората се променят във времето, а във вашия случай - вие растете и няма как да не се промените, съзрявате за добро или лошо, по-скоро за лошо в случая с твоята приятелка.
М 29 .................................................................................................
Коментар направен на 20 Март 2008 Мило момиче, искам да ти кажа, че е трябвало да изживееш това. Аз съм момче на 22 години и съм имал почти същата история. Истината е, че просто бях по-умен от компанията ми на тези години и не се вписвах там. Сам си заминах и си намерих доста по интелигентна компания, а с това момче си останахме добри приятели, въпреки че не се събирахме всеки ден, а в месеца веднуж да кажем, но никога не прекъсвахме връзка. Когато усетиш, че има съществена разлика между теб и хората с които дружиш, или се махни на време, или има една приказка - "С какъвто се събереш - такъв ставаш! " .................................................................................................
Коментар направен на 20 Март 2008 Добре дошла в света на големите!!! Колкото и да ми е тъжно да ти го кажа.... просто в нашия свят е пълно с раздели... но и с много срещи... Вместо да се затваряш в себе си и да страдаш по загубеното приятелство с това момиче се огледай за ново... Не бива едно 12 годишно момиче да тъжи.... :-)
Хайде усмихни се и продължавай напред... Миналото е минало и трябва да си остане там... в миналото. Успех миличка! .................................................................................................
Коментар направен на 19 Март 2008 Постъпила си умно и правилно като си я оставила да се трови с боклуци.Тя е виновна..Просто е избрала друга компания!И при мен стана така..Но по различен начин.Бях малка лигава пикла но навлязох в друга компания и ей така изведнъж започнах да пуша и да пия!Но добре че с теб не е така.Много глупава постъпка хах!Обади и се и поговори с нея кажи и какво мислиш какво чувстваш и т.н. след това и затвори телефона.Или се вижте..И да ти каже че не и пука кво чувстваш знай че е обратното!още има сърце но не за дълго! .................................................................................................
Коментар направен на 19 Март 2008 Няма виновни в тези ситуации - хората се променят и винаги ще се променят. Свиквай. Знам че ти е гадно, но това е живота - научи подобни неща да не ти разкатават психиката, ако мога така да се изразя, ще ти е от полза цял живот, дори и да не те разочароват повече така. Важно е в този момент да си изградиш механизми за самозащита против депресивните състояния, които изпитваш. Живота е прекрасен и ще имаш нови и добри приятели и съм 100% сигурен, че след още 5-10 години пак ще си бъдете приятелки. Мисли позитивно.
В тоя ред на мисли - вземи се занимавай повече с литература - пишеш много добре. Не мога да повярвам, че на 12 години пишеш толкова добре. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|