Дата на изпращане:1 Февруари 2008 Пише едно съвсем обикновено момиче, ученичка все още с добър успех и що годе нормален живот. Максимата в живота ми е, че не бива да се изживяваме като жертви, защото това ще ни направи свободни. Но все пак има нещо, което ме тормози. Взаимоотношенията с баща ми. Той е човек, който често избухва и меко казано умее да наранява стига да поиска. Усещам, че поради начина, по който се държи с мен, насъбирам гняв в себе си и ми се иска да наранявам по същия начин, както той мен. Не говоря за каквото и да било физическо насилие...дори не може да се каже и че психическият тормоз е голям. Но той не се интересува от успехите ми, а само от това да не се проваля. Когато не е на кеф , или параноясва заради нещо си изкарва всичко на мен. Мислите, изказванията му, ядовете му - всичко това ме натоварва. Понякога пие и тогава става ужасен, прави ужасни изказвания за хората около себе си. Знам, че не бива да съм толкова чувствителна, но е имало случаи когато ми е крещял и ме е разплаквал по улиците, наричал ме е как ли не. Иска ми се някакси да му помогна да преодолее нещата които го тормозят, но ядът ми ме спира от това ми желание. Не знам как да му обясня, че светът не е място, което е срещу него, а напротив - само че той трябва да търси доброто и хубавото в него. Егоистичен е, и непрекъснато се страхува, че някой ще го прецака, че децата му го манипулират, за да ни дава пари (което въобще не е така, защото джобните ми, както и тези на сестра ми не са нещо непоносимо за семейния бюджет, нито излизаме много, нито закъсняваме или каквото и да било от този сорт). Даже ми става кофти, когато го помоля веднъж на два месеца за 30тина лева да си купя някоя друга блузка, дънки. Все пак всяко нормално момиче има нужда от такива неща, да не говорим че човек има нужда от самочувствие. Когато му кажа кога се чувствам, той веднага обръща въпроса на "Ами аз как съм" и тогава замълчавам. Изразява се лошо за приятелките ми, приятелите ми и всяко момче, с което поддържам контакти са "идиоти" и "простаци". Просто понякога ми се иска повече разбиране от негова страна...Все пак семейството...нали това е основна ценност на всеки човек. Не искам да тая лоши чувства към собствения си баща..................................................................................................
Коментар направен на 2 Юни 2008 Момиче на 16 съм.Моят баща винаги иска да ми се заяжда,обича да се подиграва,иронизира.Държи се много гадно.Толкова неща ми забранява, но без причина.На мен може да се разчита.Не върша глупости и за това ме е яд.Имам отличен успех, много съм примерна ама нищо не ми позволява и се държи диктаторски.Нямам търпение, когато ще дойде деня да живея сама.Даже прашки не ми позволява да нося, деколтета или да изляза с класа по някакъв повод..Дрехи сама си купувам,единствено с мои спестявани пари от закуска ,защото почва да ме пита това колко струва , а онова.Искрено завиждам на други момичета, на които им е дадена голяма свобода,дават им пари да се гласят,не им се карат за оценки и ги пускат да излизат,гаджета и т.н .................................................................................................
Коментар направен на 8 Април 2008 Oле все едно аз съм го писала. Само където си забравила да добавиш за това, че си един ненужен боклук, че си му откраднала парите, че всичките ти занимания са опадъчни и че от теб няма да стане нищо. И не забравяй че си живееш като принцеска докато ''старият'' е пресвети мъченик неоправдани...Какви бащи боже, защто на тези които не го заслужават са се паднали по-добри??? .................................................................................................
Коментар направен на 28 Февруари 2008 Споко! 90% от българските бащи "на прехода", както казаха преди мен, са такива. Моят също не беше стока. Казвам не беше, защото вече живея самостоятелно и не съм под един покрив с него. Сега му е мъчно за мен, но на мен напротив ми е добре без него и хич не се сещам за него даже. За 1 година да му се обадя максимум 1-2 пъти. Знаеш ли как страда? И аз знам, че той страда и това, че не му се обаждам и не го търся не го правя нарочно, за да му отмъстя - не. Просто така ми е добре и не изпитвам никаква, ама никаква потребност да се чуя или видя с него. Просто нямам нужда. Ако му се обадя или му отида на гости се насилвам само и само заради него, аз не изпитвам никаква близост. Кофти е това, което пиша, но не мога да си изкривя душата. .................................................................................................
Коментар направен на 27 Февруари 2008 Това се нарича "домашно насилие" - много хора не знаят, но домашното насилие не се състои само от физически действия, а във всякакви действия, които целят да убият самочувствието ти. Не ти завиждам за положението в което си, както и на сестра ти и майка ти. Бих те посъветвал да прегледаш на интернет какво пише за домашното насилие, за да се убедиш, че сте жертви, като напр. http://www.mvr.bg/Prevencia/default.htm, http://www.wav.hit.bg/ или http://www.divafoundationbg.org/domesticviolence.shtml (включително и на английски като напр. страницата на БиБиСи, http://www.bbc.co.uk/relationships/domestic_violence/). Свържи се с организации, подпомагащи жертвите на домашно насилие, за да те посъветват как да се справиш с проблема. .................................................................................................
Коментар направен на 11 Февруари 2008 Баща ти е роб на старата българска максима-Дете се гали само когато спи.
Иначе, бъди уверена , че ти желае само успеха, колкото и да ти ке кара понякога.Един комшия като омъжи дъщеря си и рухна изведнъж, като му се опразни къщата.Не беше вече същия, а такъв мъжкар го раздаваше.... .................................................................................................
Коментар направен на 10 Февруари 2008 Все едно описа баща ми,заклевам се,абсолютно по същия начин ми влияе.Много е горделив егоистичен и винаги се мисли за прав,въпреки че го демонстрира на по-слабия най-често. .................................................................................................
Коментар направен на 9 Февруари 2008 От авторката:
Благодаря за коментарите, наистина. Иска ми се да допълня, че в момента аз живея сама с баща си, майка ми работи в чужбина и е някакси изкушаващо да изпадам в самосъжаление, особено когато поведението му е нетърпимо. Той винаги си е бил такъв, но преди някакси напрежението се разпределяше по равно между членовете на семейството. Гледам да се оправям в живота си, и някакси осъзнавам, че с всеки изминал ден ми минава времето, в което някой ще се грижи за мен, и така и така този момент наближава, безсмислено е да се тровя.
Към жената от втория коментар - почти ме разплакахте, просто защото се сетих за майка си. Тя е един страхотен човек, който обаче не успя да изтърпи това да се чувства непълноценна, заради условията в България и да не може да подкрепи децата си финансово. И ако сте добили представа какъв човек е баща ми, ще ви стане ясно и какво му е било отношението към нея. Та тя много ме подкрепя и сега, единственото, което ми липсва са прегръдките и физическото и присъствие.
Иначе, наистина, не се напива като прасе, но се е случвало да се напие и да ме удря, да ме псува и да ме кара да се разтрепервам, когато се доближи. Такъв беше и поводът да напиша тази изповед.
Засега гледам да си намирам занимания и силно се моля и се надявам да се разбираме поне относително с него, защото наистина ще се чувствам съвсем сама тук, като изключим приятелите ми.
Благодаря за първите два коментара, наистина имате право. А за човекът след мен- агресията не е решение. Виждала съм как се отразява на хората и това е нещото, което най-много мразя.
Въпреки че изповедта стана доста тип "искрено и лично" ще кажа към първия коментар, че аз се уважавам и се уча да се уважавам повече, лошото е, че виждам несъответствие между собствената си себеоценка (градена върху отношение към другите, взаимоотношенията ми с другите, принципите, на които се уча всеки ден) и оценката на баща ми за самата мен.
Но как да е:) Наистина не е виновен. .................................................................................................
Коментар направен на 8 Февруари 2008 Момиче - пред теб стои Анакин Скайуолкър."започвам да тая гняв" ... ами че аз толкова гняв съм насъбрал че мога да разруша цяла планета с него ако се присъединя към тъмната страна.Моят проблем е с майка ми.Ужасна е.Прави ми психотормоз и от 5 години я търпя и само преглъщам.Аз съм най-умния човек в моя 400 000 град но не.Тя няма да ми каже едно"браво" за това което съм постигнал а то не е малко за 21 години!Не знам само кога ще ми кипне и ще стане боя.Дано само да не пострадат някои момиченца на 15 които се хилят като...на задната седалка на автобуса. .................................................................................................
Коментар направен на 8 Февруари 2008 О,чедо,иска ми се да те прегърна и да ти кажа,че всичко ще е наред...все едно чета за нашата семейна история.В нея аз съм майката,и смятам,че много помагам на дъщеря си с подкрепата си,а и тя ми го е казвала.Действително коментиращия преди мен е прав-прегазен е от прехода баща ти,и това е едно от обясненията за поведението му,но не единственото.Опитай се да мислиш за това като за природна сила,която трябва да бъде приета като такава.Щом се грижи за теб и сестра ти,не се напива като животно и няма други нетърпими недостатъци,просто игнорираш това и се научаваш да НЕ ТИ ПУКА!Има и друг момент-не може да приеме,че неговото малко момиченце вече е пораснало и има собствено мнение и начин на живот.
Бъди такава,каквато трябва да бъдеш,за да се уважаваш,а баща ти рано или късно ще разбере.Убедена съм.Прегръщам те силно,детенце:)) .................................................................................................
Коментар направен на 6 Февруари 2008 Ще ти кажа само едно-гледай позитивно на живота си и никога не мисли толкова дълбоко,живота е пред теб,баща ти е един нормален български мъж прегазен от прехода...за съжаление има много такива хора,не го вини,просто никога не се депресирай и не мисли много,а гледай да уредиш живота си със всякакви средства.Успех .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|