Дата на изпращане:26 Януари 2008 Преди почти година в нашия вход се премести едно 22 годишно момче, адски чаровно, мило, учтиво и страшно лъчезарно. Аз съм на 16 и се движа с хора около моята възраст, а той с такива по-големи от него и така и не успях да го опозная истински. Често се засичахме около нас винаги беше адски миличък с мен и ми се усмихваше питаше ме как съм, какво става с мен, защо не сме се засичали от много време и то дори когато сме от двете страни на голяма улица и то вървим в противоположни посоки. В общи линии искам да кажа, че дори да не се познавахме много добре се разбирахме чудесно. От къде обаче произтича моя гняв. Преди почти месец, ден преди нова година той се самоуби, а аз така и не можах да го опозная истински и адски много ме боли от това. Определено беше човек, който си заслужаваше да бъде опознат и по-често да си в компанията му. Дори когато бях адски подтисната и депресирана усмивката му ме караше да се чувствам добре.
Ангеле макар и да не те познавах добре ужасно много те ценях и уважавах. Почивай в мир приятелю! Винаги ще те пазим в сърцата си!
Едно много тъжно момиче от Пловдив
Няма направени коментари по тази изповед.
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|