Дата на изпращане: 14 Януари 2008

Алкохолът е първи и последен приятел на човека. Който не си е сръбнал досега, не знае тази истина. Не са един или два случаите, когато съм си казвал - това беше, никога повече, от утре съм нов човек и няма повече да се правя на прасе. Но това всякаш само успокоява съвестта ми и на следващото парти историята се повтаря. Така да се каже - преследва ме някакво "Дежаву".
Понякога съм си мислил, че от алкохола няма никаква полза. Единственото, което може да си докараш чрез него, е главоболие, натравяне и излагация. В много случаи даже алкохолът спомага за това някое сигурно гадже да те отреже, въпреки че в началото на вечерта всичко е изглеждало ясно.
Може ли да ми каже някой защо пия тогава и защо не се вслушвам във вътрешния ми глас, който ме съветва всеки път на всяко парти - не дей много този път, човек може да се забавлява и без да пие, бъди силен, покажи, че си мъж.
И ако трябва да съм честен аз се вслушвам в моя вътрешен глас, но и в много други гласове - например тези на моите приятели и доказвам, че съм мъж като изпия един литър водка.
И така историята се повтаря пак и пак,а с времето на мене ми става все по едно за последиците от моите напивания, а съвестта ми все по-рядко се обажда, за да ме съветва и поучава.
Сигурен съм, че това не е само моята история за алкохола,а и на много други. Така да се каже ние сме братя по чашка.
Та искам да кажа на вси4ки тези хора едно голямо "Наздраве" и да си опичат акъла, защото чашката само го изпича и то на бавен огън.

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >