Дата на изпращане: 18 Ноември 2007

Здравейте!Казвам се Сашо и съм алкохолик. Не съм пил от 4 месеца и 13 дни.Колко бавно минава времето - имам чувството че не пия от 100 години
Казвам че съм алкохолик -защото приех че имам проблем с алкохола и не мога да се справя сам с него. Не само че не мога а и не искам..Виждам че тук пишат много млади хора - това ми дава надежда че споделяйки своята изповед с тях ще допринеса за това някой от тях да намери себе си и да реши какво иска от живота . Пия твърд алкохол от 15 годишен.Никога не съм се замислял дали е нормално това или не.Напивал съм се безброй пъти ...Вече съм на 39 години.Една голяма част от живота ми премина в транс..Преследвайки някакви мечти и идеи се ожених на 20 . В транс премина брачния ми живот и раждането на дъщеря ми. В транс премина развода и отщелническия ми начин на живот след него...Един ден любовта отново ме окрили - започнах да мисля позитивно и изпълнен с идеи започнах всичко отначало.Всеки успех беше празник който се поливаше обилно а всеки неуспех се накисваше в алкохол до разграждането му на малки проблемчета.Така смятайки че мога да се справя с всичко отпразнувах раждането на сина си когато станах на 32...За мен смисълът на живота е създаването на семейство дом и деца които да носят радости и тревоги - поне така смятам сега. Затова историята ми се върти около децата ми.. Алкохола ми пречеше да си задам въпроса - прав ли съм? Смятах че трябва да се чува само моя глас и нещата ще вървят напред и нагоре...Алкохола ми беше и помощник и съветник и средство за справяне със стреса и болестите.Когато сядах на масата си определях среща не с хората а с него... и мисълта че пиенето ще реши проблемите така ме обсебваше че колкото по голям проблем имах - толкова повече и по-бързо пиех. Мисълта ми се размиваше и изчезваше като малка чашка ракия а всеки който пречеше на съзерцанието ми беше заплашен и в много случаи пострадал...Не съм вярващ.Не търся вината за положението ми в никой друг освен в себе си. Простил съм на родителите си ...На хората които са ме засегнали по някакъв начин...Но на себе си още не мога да простя безочието и пропуснатия шанс нещата да стоят по друг начин...Наскоро прозрях истината че Алкохола е Болест за мен. Дано имам сили време и възможност за да поправя някои от грешките които съм направил. Не бива да лишавам хората от собствен живот и начин на развиване - дори и да не съм съгласен.Дори да не ми е комфортно и да не се връзва с моите планове за бъдещето.Иска ми се да съм казал нещо смислено което да не звучи като нравоучение...спокоен съм че съм осъзнат алкохолик - смятам че е по-добре за мен отколкото да съм неосъзнал се пияница...А сега ще отида да прегърна семейството си. Благодаря ви!

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >