Дата на изпращане: 31 Март 2007

Здрасти. Аз не обичам алкохола, обичам ефекта, който той създава. Но...
... историята на моят алкохол започва, от както бях на 12год. Едно страхотно лято, една страхотна компания, едни вечни приятели. Пиехме всекидневно, постоянно и без мярка и отгоре на всичкото, на най-неподходящото място.
Вярвам, че Бог ще ни прости - беше толкова чисто и истинско, че не го чувствам като грях!
Приеха ме в за мен най-елитното училище в България. След още две години, кандидатсвах пак и ме приеха навсякъде. Отидох в техникум (почти толкова елитен) и учих точно това, което желаех. Не спирах да пия прекомерно, за дете. В 3-ти курс открих наркотиците и намалих алкохола значително. Завърших с не много висок успех но, изкарах на изпитите по математика между 4.80 и 6.00 и влезнах в добър университет. След втори курс реших, че след като имам ясна цел и да зобогатея е ключовия момент, за да осъществя мечтите си, не пропуснах създалата се ситуация и използвах момента! Напуснах училище! Още друсах и не пиех много. Започнах да работя много, наистина много! На 23 разбрах, че наркотиците са ми голям проблем и го убих. И започнах да пия повече. След няколко месеца вече имах нетърпимо много работа и последваха 4-5 год., в които не съм се друсал и не съм пил почти нищо, освен в моментите когато нямам никакви ангажименти а те са много малко.
Скоро ще стана на 28 и почти съм достигнал целта си към богатсво, ще я достигна със сигурност скоро и ще мога да си позволя повече свободно време.
Всичко, с което се зхвана е обречено на успех.
Пиянството ми се ръководи от един девиз: "бедата не е тука а във махмурлука". Пияница съм, бохем съм и съм пълен идиот , което най-много ценя в себе си но, не съм алкохолик. Нямам страхове, които не мога да победя освен, че ще стана алкохолик. Аз просто стигам до край.

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >