Дата на изпращане: 11 Март 2008

Здравейте ,
Имам син на 15 години ,с който е невъзможно да разговарям . Често си мени настроението и редовно посяга към чашката . Влезе в някаква компания ,която според мен го промени коренно . Спря да ходи на училище .Незнам как да пробудя в него чувството към отговорност . Започна да ме обижда и в състояние на афект даже ми посяга . Баща му работи в чужбина ,но от няколко месеци се прибра в къщи . Мислех ,че това ще помогне ,за съжаление ситуацията още повече се влоши . При малкото разговори с него разбирам ,че осъзнава сериозността на проблема ,но не може вътрешно да се пребори със себе си . Щом наближи часът ,в който трябва да тръгне за училище си измисля всевъзможни здравословни причини . Ходихме и на психиатър ,без успех . Имам чувството ,че в него живеят две личности . Чувствам се объркана и отчаяна .Да виждаш как детето ти загива и да не си в състояние да му помогнеш .Аз самата също се подавам на емоциите и това ми пречи да заема правилната позиция . Моля ви ,дайте ми съвет как да постъпя.

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >