Похотливост | Завист | Алчност | Гняв | Фантазии | Сънища | Дрога | Алкохол | Разни
Дата на изпращане: 29 Януари 2008 Здравейте!искам да получа съвет.Синът ми е на 16.Почти преди година почина съпруга ми внезапно.Достоен човек но немърлив спрямо здравето си.От тогава със сина ми много не се разбираме,започна да ми прави напук,да не влиза в час и ето сега успеха му от отличен вече е на 3 и 4.Започна и да пие и да се прибира по ранните часове и да развива теории ,че няма полза от учене.Опитах всякаква дипломация.Успях да се справя с доста проблеми след смъртта на съпруга ми.Поговорих със сина си /макар че е трудно да се води диалог/а той заявява ,че ще си прави каквото си иска и нямал претенции спрямо мен.Всичките му капризи и след смъртта на баща му са задоволени и никаква съзнателност и отговорност не проявява.Баща му беше офицер от БА изпратен с военни почести,аз съм учител и мисля че ме уважат учениците,но къде сгрешихме?И какво да правя-почти съм се отчаяла ,че сина ми ще стане разумен и отговорен.Не знам докога ще издържа на този психологичен тормоз?Помогнете ми! Коментирай | Коментари Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|