Не е живот, не е живот а скръб ужасна.
Улиците кървави и жалки пусти...
просяците ровят в кофите за смет.
Хората бездарни неграмотни, скитат се безпътни
без посока и без цел..
Там отнякъде се виждат група хулигани,
препасани и кръвожадни, готови да те изядат.
На другата страна се виждат жалките педали, наркомани
и лумпени ченгета разпиляни, прииждат и се хилят
нагло, покрай тях.
От нейде измежду махлите, пореден писък -- зов за помощ
се разнася, на някой пак мангали грозни къщата са му обрали
и семейството са му пребили.
Не е живот, не е живот, а скръб ужасна и трагична
народът негодува, законите и властите пируват.
И аз глупака като се изкажа, мен за луд и ненормален ме таксуват,
за туй че истината грозна и позорна, със викове и крясъци изричам.
Няма срама, няма чувства, липсват днес и ценностите славни някогашни
и велики.
По баровете бесни кьочекчии, пак гьобеците смрадливи друсат,
а за туй че някой някога живота си отдал е
те да са сега свободни, на тях какво им пука,
нали доволно кефчето си правят,
потънали в забрава, деградация и в грях.
По пътищата и по кафенетата, се виждат курви и курвари
без срам, без съвест, разголени, цинични, свойта грозна мерзост, извратеност,
пак навсякъде показват и я демонстрират.
На кой му трябва веч да бъде свестен?
Ценностите станаха на никому ненужни, и всеки гледа със простащина
напред да прогресира.
Нагли потурнаци, цигани, изнасилвачи, педофили гадни, бродят всички тея
уроди на свобода... а туй че народъ вехне и загива, мама му на кой му пука.
Нали богати са престъпниците извратени, къв им е проблема?
Пачката на полицая кат представят и айде в миг невинни ги изкарват.
Не е живот, не е живот а скръб ужасна и печална,
Проклети да сте всички вие, където вашият живот, и пукната пара не струва.
И рушите, и плячкосвате и грабите.... дано във ада да горите,
и да са проклети дните ви мизерни, изпълнени -- потънали във грях!